Клисурският манастир Света Петка

Второто Българско царство достига най голямото си могъщество и териториално разширение, простирайки се между три морета. Носят се много легенди за безстрашните българи, отстоявали свободата и защитавали семействата си с цената на живота. През тези трудни времена, хората са се уповавали на вярата си в Бог. Още от времето на Второто Българско царство датира и Клисурският манастир, намиращ се в Стара планина, сгушен в подножието на връх Тодорини кукли. Манастирът е един от най старите храмове по нашите земи, датира от 1240 година. Претърпява много опустошения, но хората разказват, че вярата е тази, която е успяла да съхрани манастира и до наши дни. Няколко пъти манастира е реставриран, а легендите разказвани за него са многобройни. Още с пристигането си, бяхме посрещнати с една от най известните легенди за манастира, разказвана и до днес. По време на турското робство, оцелели въстаници от Чипровската завера, успели да избягат и да се скрият в манастира, след което турците ги настигнали, но те избягали на горе в балкана. Шестимата монаси, които останали били истезавани, за да си признаят къде са безстрашните българи, но те не го направили и така разярените турци ги изклали и запалили телата им на двора. От този момент на мястото бликнал лековит извор, а над него израстнали шест големи бука. Разказвайки легендата, жената в расото, която ни посрещна на портите, едва успя да скрие мъката и сълзите си. Тук горе, далеко от светското мислене, хората са съхранили вярванията и продължават да се уповават само и единствено на Господа.
Клисурският манастир представлява комплекс, който включва три жилищни сгради, магерница, което е мястото където се приготвя храната и голям и много добре поддържан вътрешен двор. В двора на манастира е открит извор, поради който тълпи от хора преминават ежегодно, защото вярванията са, че водите му са лековити и всеки отпил ще излекува всяка своя болежка. Двете черкви намиращи се в прекрасния, добре поддържан двор са още по голяма атракция, стените и таваните са красиво изографисани и като, че ли всяка икона ще започне да разказва своята история. И в двата храма винаги е пълно с хора, отдали се на молитви. Прекрачвайки прага, дъха ти спира, а душата ти се преизпълва с божествена сила. Излизаш на двора и попадаш в друго измерение, навсякъде има пъстри цветя и зеленина, а също и сенчести кътчета на разположение на всеки посетител.
Целият комплекс е едно райско кътче, съхранило се въпреки опустошителните набези. Прочетете Цялата Статия...

Чипровският водопад - съвременна приказка за природата

Град Чипровци е може би едно от най старите селища в България, възникнало още от тракийско време. Градът се намира в северозападната част на страната ни, сгушен в полите на величествената Стара планина, където се носят легенди за безстрашните българи, укривали се в скалите, гонени от жестоките поробители. Градът е малък, но като че ли целият този борбен дух на българският народ продължава да изпълва малките чипровски улички, а разцвета, в който градът е бил е пренесен в богатите и интересни експозиции в музейте на града.
Много са нещата, които привличат вниманието на туристите в Чипровци. За много от хората това е живописната природа, за други съхранените исторически паметници, за трети това са красивите ръчно изработени килими, но най голям интерес представлява Чипровският водопад.
Стигайки до него се минава през чудната еко пътека Демяница, която въпреки своето начало, водено от груб асфалтов път, прераства в девствени зелени поляни, обагрени с различни цветя. Разхождайки се по малките едва доловими пътечки, тревата гали нозете, а чистият въздух извисява духа на човек, точно това е мястото, на което връщайки се мислено, дъхът ми спира, а във въображението ми изниква картина на едно прекрасно райско кътче. Понякога хората се затрудняват да открият водопада, защото е много трудно да се ориентираш сред такава красива природа, защото като че ли устремен да разгледаш всяка поляна, забравяш за водопада, издигащ се на осемнадесет метра от земята. За улеснение на туристите на няколко места са монтирани указателни табели, водещи до мястото, на което със сигурност ще искате да се върнете отново и отново. Бяха минали няколко часа, откакто се бяхме запътили към водопада, когато зад една от поляните се разкри приказна гледка, водопада се издигаше високо, а водата пръскаше камъните разположени в подножието. На няколко места около водопада бяха насядали хора, а радостта им беше заразителна. Усмихвайки се те ни подканиха да се разположим удобно до тях и да се полюбуваме на красотите на природата.
За съжаление времето минаваше и трябваше да се връщаме обратно, но спомена за красивата природа и величествения водопад, съм запазил дълбоко в себе си и надеждата да се върна някой ден отново на това чудно място ми дава сили да продължавам да живея. Прочетете Цялата Статия...