Планините в България са изключително разнообразни. Ако им липсва нещо, то това са само “космическите” височини и вечните снегове и ледове. Малки и големи, голи и обрасли, заоблени и стръмни, ниски и високи, скалисти и откровено алпийски - всички те са достъпни през 4-те годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм.
Защо планината
Сигурно всеки от нас има някакво предпочитание, дошло от детството, навика или от душевната му нагласа. Най-добре е да почиваме там, където ни харесва. Всъщност приятните емоции ни дават най-голяма възможност да се отърсим от проблемите си, от ежедневието, работата и всичко, което вършим всеки ден. Ако този начин за почивка ви е противопоказан по някаква причина или има спор в семейството, или въобще по независещи от вас причини не можете да си позволите да отидете, където ви се иска, не се отчайвайте. Щом не можете да промените обстоятелствата, опитайте се да промените отношението си към тях.
Планинският климат е особено подходящ за хора, които не понасят летните жеги и прегряването. Почивка и климатолечение в среднопланински климат (до 1200 м) се препоръчва при болни с неврози, хроничен бронхит, артериална хипертония, бронхиална астма, анемии, тиреотоксикоза, рахит и някои кожни заболявания. Ако имате избор, ориентирайте се към местности и селища, разположени на южния склон на планината. Високопланинският климат не се препоръчва за болни хора.
Информация за планините в България:
Източник на информация: http://bg.wikipedia.org
Витоша
Витоша (стар паралелен вариант Витош) е планина в България. Най-високата й точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.
На територията на планината се намира Природен парк Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Транспортът от град София се осъществява с автобуси, кабинков лифт Симеоново и седалков лифт Драгалевци. Под Черни връх, в местността Алеко, се намира хижа Щастливеца, наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца. За Златните мостове и Копитото шосето минава през Бояна. Оттам може да се стигне и до красивия Боянски водопад.
В планината има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Лалето (най-дългата), Заек и Ветровала. Работят няколко ски лифта и съоръжения — Романски седалков лифт (започва от Алеко и стига до подножието на Черни връх); има влек тип „котвичка“, който стига до Черни връх; Заек (влек тип „паничка“, който следва писта Стената); Лалето (3-местен седалков лифт, който следва писта Лалето) и други.
Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец - Черни връх. Печатът е в трапезарията на станцията. Един от най-известните туристически маршрути на Витоша започва от местността Златните мостове, където има и много хижи и малки хотели.
Природен парк Витоша е първия парк обявен на Балканския полуостров. Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената купеста планина в България. Билото на планината се образува oт разположените близо един до друг върхове Черни връх и Резньовете.
Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище
Витоша се намира в непосредствена близост да столицата на Република България - София. Вследствие на това планината се е променила повече, от колкото другите български планини. През последните 500 години човека е повлиял значително на планината, основно изсичайки вековните гори, голяма част от които в момента претърпяват и естествен природен катаклизъм с характер на епидемия.
Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината е река Струма, която се влива в Бяло/Егейско море. Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша.
Заедно с обявяването на националния парк са обявении двата резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянския водопад, който е най високият на територията на планината.
На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.
Пирин
Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество скокове и бързеи. Има само един по-изявен водопад - Попинолъшкият, който е висок 12 м. Вододелът между тези два водосборни басейна минава по централното пиринско било.
По-важни реки, които се вливат в Места, са:
- Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бялата река и др.
- Плешка река, чийто приток е Дисилица и която минава през село Добринище
- Безбожка река
- река Ретиже, която тръгва от Поповото езеро - реките Каменица, Брезница и Корпица
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 176, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината - много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро - Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.
Най-големите и важни езерни групи са:
Попови езера - 11
Кременски езера - 5
Бъндеришки езера - 16 (заедно с Муратовите езера)
Василашки езера - 12 (заедно с Тодорините езера)
Валявишки езера - 10
Чаирски езера - 10
Влахини езера - 5
Малокаменишки езера - 20 (но от тях някои пресъхват)
Превалски езера - 4
Башлийски езера - 4
Типицки езера - 3
Има и много отделни езера,които не са част от езерни групи - Безбожкото, Даутовото, Синанишкото и други.
Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколко стотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити - растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой - пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много ог тези растения са редки и защитени, но най-вече познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесничея Байкушев. Смята се, че тя на възраст над 1300 г., а приблизителните й размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.
Рила
Предполага се, че името Рила идва от траките. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно Егейско морета.
Средната надморска височина на Рила е 1487 м, а общата площ - 2629 км2. Тя е най-високата планина в Балканския Полуостров - с връх Мусала (2925 m). По-голямата част от високите върхове (2 500 - 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече източна Рила представляват високопланински ливади.
В Рила са изворите на Искър, Марица и Места. Много притоци на тези реки и на Струма също извират в Рила - Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Изток, Рилска.
Рила е сред Стоте национални туристически обекта. Важни места за любителите на туризма, историята и природата са обектите връх Мусала, Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей - Самоков
Най-голямото по площ високопланинско (Второто Смрадливо езеро, 24 ха) и най-високо разположеното (Леденото езеро, 2709 м) езера на Балканския полуостров са в Рила. Освен Седемте рилски езера в нея се намират по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Рибни, Ропалишки, Скалишки (Реджепски), Урдини и Чернополянски (Карааланишки) езера.
Голяма част от планината е обхваната от национален парк "Рила", на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и с Български туристически съюз.В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.
Родопи
Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола,Аврамовата седловина,река Дрешенец и долината на река Места.Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг,където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.
По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите.Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.
Реки: Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица
Язовири: Доспат, Широка поляна, Тошков чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Студен кладенец
Смолянски езера
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голяма растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.
На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.
Туризъм
Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк
Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните
Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино)
Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица
Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора
Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища Между Девин и Доспат се намира община Борино. Гьоз-тепе - прорицалището на Дионисий, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.
Средна гора
Няколко различни рида свързват Средна гора с Главната Старопланинска верига - Гълъбец, Козница, Стражата и Мъжденик, а ридовете Шумнатица и Шипоран свързват планината с Рила. Средна гора е разделена на три отделни части. Границите на отделните части минават по проломите на реките Тополница и Стряма. Частите, на които е разделена планината са Западна (Ихтиманска) Средна гора, Средна (Същинска) Средна гора и Източна (Сърнена гора).
Ихтиманската (Западна) Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид. Тези ридове доедин са розположени недалеч от Ихтманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, който е висок 1275 м.
Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Това е частта от Средна гора с най-добре изразено било. Това е също и най-високата част от планината. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора - Голям Богдан (1604 м). Най-високите части на Същинската Средна гора са покрити с обширни пасища, а склоновете в средните и ниските части са покрити с вековни букови горски масиви.
Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м.
Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари метаморфни скали, както и от по-млади гранити и сиенити. Срещат се също и вулкански скали- като от този вид скали преобладават андезитите. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и множество минерални извори - Хисаря, Панагюрски бани, Стрелча и други.
На територията на Средна гора е разположен един поддържан резерват - Богдан.
Стара Планина
Стара планина се разделя на три дяла: западен, среден и източен.
Западна Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски(Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190км. Най-висок връх - Миджур (2168м)
Средна Стара планина се намира между Ботевградски (Арабаконашки) проход и прохода Вратник. Има дължина 207 км. В този дял се намира и най-високият връх в планината — връх Ботев (2376 м). В него са разположени Тетевенската, Калоферската и Елено-Твърдишката планина. Релефът е силно разчленен.
Източна Стара планина е с най-малка надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине (на Черно море) и има дължина 155км. Най-висок връх - Българка(1181м). Балканът потъва в морето при най-красивия плаж по нашето крайбрежие Иракли.
Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг - манастир "Седемте престола", населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот, Троянски манастир и др.
Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има десетки хижи, изградени в планината.
Балканът е гръбнакът на България. През 9 век кан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход в Източна Стара планина. Императорът е пленен и посечен в краката на кана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред.
В Балкана се състои и друго велико сражение - битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.
Странджа
Планински масив в България и Турция, част от Преходната блоково-разломна област. Издига се между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Ясно очертани 3 била (Южно, Гранично и Босна). Най-високо е Южното било (посока северозапад-югоизток), изцяло в турска територия (връх Голяма Махиада, 1031 m). Граничното било се очертава от долините на Резовска река и Велека (връх Голямо градище, 710 m). На североизток е ридът Босна (връх Папия, 502 m) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. Хидрографски възел - от Странджа извират Велека, Резовска река, Факийска река, Ропотамо, Дяволска река - България; Ергене, Турция. На юг се чувства средиземноморско климатично влияние. Лонгози по река Велека. Природен парк "Странджа", обявен през 1995; площ 116 136,2 ha - най-голямата защитена територия в България; 5 резервата ("Узунбуджак", "Силкосия", "Витаново", "Тисовица" и "Средока"); защитени местности; около 93 000 ha гори; пасища, работни земи, пещери, морски клиф, дюни, естуари; гори от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и др.) и субевксински гори от благун, цер и източен горун; богата флора (1665 вида), десетки реликтни и ендемични растения. 99 ендемични вида безгръбначни животни; най-богатата гръбначна фауна в българска защитена територия - 263 вида. Находища на медни, медно-полиметални и златни руди, дърводобив, животновъдство. Пасища. Лозя. Исторически обекти.
Прочетете Цялата Статия...
Публикации
