Резерват Патлейна край град Велики Преслав

Едва ли има човек, който да не знае приказката за Господ, който раздавал земя на народите, но българинът закъснял и за него не останало нищо. Тогава Господ му дал късче от рая. Това е много стара приказка, която за първи път чух от баба ми, когато бях доста по-малък. Тогава не успявах да разбера смисъла на приказката, но когато порастнах и започнах да пътешествам по нашите земи, осъзнах, че наиситна страната ни е едно райско кътче. Малко страни могат да се похвалят с природните дадености, които ние имаме. От всичко най-много, страната ни привлича туристи от други страни с неповторимата природа и множеството паркове и резервати пръснати по всички крайща на страната ни.
Не отдавна имах възможността да посетя природният резерват Патлейна, който се намира в североизточната част на страната ни, само на около четири километра от град Велики Преслав. Лесно открихме резервата, тъй като до него се стига по добре поддържан асфалтов път, а и на много места са монтирани указателни насочващи табели. Парка е доста голям, обхваща около тридесет и осем хектара площ, а на територията му има няколко хижи, отворени за посетители. Официално Патлейна е обявен за резерват през 1948 година, като основната цел е била да бъде запазено единсветното в страната ни находище на рядко срещаният вид див рошков. На територията на резервата днес се срещат много и различни защитени видове дървета и жълто и червено урумово лале. Освен за изучаване на различните защитени видове, резерватът е едно приятно място за разходка и отдих. Множество зелени поляни, килим от пъстри цветя, чудната песен на птиците, това са нещата, за който ще си спомням с усмивка. Освен природата, много хора идват тук, за да посетят, намиращият се сред гората манастир Свети Пантелеймон. Носят се много легенди за този манастир и една от тях е, че именно храмът е бил важен духовен център по време на Първото Българско царство. Също така много пъти в региона на манастира са правени различни проучвания и в едно от тях е открита мозайчна икона на Свети Стратилат, която се смята за изключително ценно творение на изкуството. Успях да разгледам и манастира, доста стара постройка, почти нищо не е останало от него, запазили са се до някъде стените.
Голям интерес представлява и пещерата Мечата дупка, която също се намира на територията на резервата. Аз нямх възможността да вляза вътре, защото не съм много сигурен в познанията и опита, които имам, но успях да и се насладя отвън.