Момчиловата крепост край Смолян

Преди няколко години, когато минавах през Смолян, имах възможността да отседна за няколко дни при едни мои приятели. Те с радост се съгласиха да ми покажат забележителностите на града, както и някои от чудните места в региона. Смолян е сравнително малък град, разположен в южната част на страната ни, в подножието на величествената планина Родопи. Тук въздуха е чист, а природата на места е почти девствена. В града има и доста исторически забележителности, музеи, както и паметници на културата. На няколко колометра от града, в близост до малкото селце Градът се намира малко известната, Момчилова крепост. Тя се е издигала високо в планината, сред живописната природа и всички жители на селцето са се наслаждавали на величествената гледка. Крепостта се намира на около километър разстояние от село Градът. Пътят до крепостта е груб, покрит с чакъл, но все още проходим. В страни се разкрива красива гледка, много зелени поляни, обсипани с цветя и различни видове растителност.
Има много легенди за крепостта, коя от коя по-интересни и по богато украсени от хората. Хората разказват, как навремето, някъде около четиринадесети век Момчил Войвода защитавал Родопите от турските нашественици. През годините са направени много проучвания и археолозите са установили, че фактите, потвърждават легендата. На мястото на крепостта са открити множество предмети предимно от Средновековието, както и от по-ранни етапи в историята.
Преди крепостта, по чакъления път има паркинг и нещо, като информационен център, в него всеки може да получи повече информация, както и да се сдобие с интересни брошури, картички и други материали. От мястото с паркинга има два пътя, които водят до самата крепост горе в балкана. Единия път е доста по-лесно проходим и безопасен, за разлика от другия. Всеки сам избира по кой път да поеме, разбира се, повечето от хората не обичат да поемат рискове и потеглят по указания път. Преди да потеглите към върха, може да починете край малката дървене беседка, край която има и изградена чешма.
Изкачвайки се на горе, като че ли се отделяш от цивилизацията и попадаш в друго измерение, невероятна шир, навсякъде е толкова красиво, гледката е невероятна. Почувствах се, като птица, която прелитайки вижда всичко долу малко и съвършено. За съжаление от крепостта не е останало много, тук там има останки от крепостни стени, но и това е още един знак, че нашата история е велика и изключително богата. Все още се правят различни проучвания на мястото, като всеки път се открива нещо ново и различно.
Ако някога имате възможността да отидете, не се отказвайте, колкото и трудно да се стига, колкото и малко табели или дори, ако самият преход ви плаши, не се отказвайте, заслужава си да погледнете от високо и да разберете колко велика е нашата мила родна България.