"Drehrestaurant Allalin" - Швейцария

Предоставено от Приса!

Този ресторант е забележителен поради факта, че е построен върху ледник на височина 3500 метра и до него се стига с влак.
Преживяването е изключително вълнуващо - панорамната гледка от върха е невероятно красива.
Никога не съм си представяла, че е възможно човек да се изкачи на такава височина без усилието да се катери пеш.

Изкачването става постепенно, отначало с кабинков лифт, после се прекачва на друг, а накрая с влак, който прилича на кабинките на метрото и се движи по релси с наклон 45 градуса.

Цената на лифт картата, която може да се ползва през целия ден за всички съоръжения в курорта е 75 швейцарски франка, може да се купи за половин ден след 12 часа на обед за 45 франка.
Ако няма да карате ски, спокойно може да си вземете карта за половин ден, достатъчно е за разходка на върха и похапване в ресторанта.
И най-важното, трябва да издебнете хубав слънчев ден, без мъгла, за да успеете да се насладите на панорамата горе.
Ние бяхме там за една седмица и чак в края улучихме такъв ден.

На касата отидохме малко преди 12 и заварихме огромна опашка от желаещи да се възползват от намалението.
Точно в 12 започнаха да продават половиндневните карти, опашката се стопи учудващо мълниеносно, преминахме пропуска и вече бяхме на лифта.

Невероятните гледки започват още докато се изкачва кабинковия лифт, от птичи поглед може да се разгледа селището със симпатичните малки хотелчета, многобройните ски писти и хората, които непрестанно се движат из тях.

Слязохме на нещо като площадка и се прекачихме на втория лифт.
На тази площадка някои хора се отказват да продължат нагоре, защото въздухът започва да не достига и не успяват да дишат нормално.

На третата площадка ни очакваше влака.
Той прилича на метро, но се движи отвесно (по-скоро се катери) под ъгъл 45 градуса.
Има седалки или може да се стои най-отзад, за да се разглежда тунела.

Когато пристигнахме и вратите се отвориха, сякаш въздуха изведнъж свърши, за миг си помислих, че не мога да дишам, поспрях за малко и след секунди всичко беше наред, макар и бавно, успях да се изкача до входа на ресторанта.

Ресторанта е на две нива.
Първото е на самообслужване.
Храната е подредена на порции, всеки си слага на табла това, което му харесва, има големи купи с няколко вида супа, сам си наливаш от автомат напитки, кафе или чай, плаща се накрая.

Цените на храната са съвсем нормални, не са по-високи от тези в курорта долу - две порции храна, газирана напитка и топъл шоколад ни излязоха около 15 евро.

Самия ресторант е кръгъл, масите за по 4-6 човека и са наредени до огромните прозорци.
Похапвайки може да се наслаждаваш на панорамата.

На това ниво са тоалетните, учудващо просторни с всички екстри, топла вода и идеално чисти.

На второто ниво храната е същата, но има сервитьор и цените са малко по-високи.
Това ниво се върти - за един час прави пълна панорамна обиколка на 360 градуса и на масата може да се остане точно един час.
Гледката от тук е много по-красива, човек има усещането, че плува сред безкрайна белота и тук-там се виждат заледените ръбове на скалите.
На това ниво е малко трудно да се намери място, малко след 12 на обед когато се качихме, беше претъкано и се наложи да седнем на долното ниво, в по-късния следобед вече се намираха места, но ние бяхме приключили с обяда и не случихме да седнем там.

Пред ресторанта има голяма тераса, температурата там е много под нулата и повече от 4-5 минути е трудно да се издържи навън, но въпреки това имаше хора седнали да се припичат на слънце по пейките.

Не знам как издържаха хората, защото напълно заредената батерията на фотоапарата след 5-6 снимки напълно угасваше, налагаше се да влизаме на топло в ресторанта на първото ниво, да я топлим с телата си и пак да бягаме бързо да снимаме следващите 5-6 снимки.

Атмосферата на терасата не може да бъде описана с думи, пред очите всичко е искрящо бяло и само вятърът нарушава тишината.
Духа толкова силно, че вятърът заглушава всички останали звуци и няма никакъв смисъл да се опитвате да си говорите.
Ако погледнете надолу виждате огромна бяла бездна и чак изтръпвате при вида на скипистата за екстремни спускания.
Доста е стръмна и плашеща, не бих се осмелила да се спусна по нея.

Ако погледнете напред, виждате само невиждан бял сняг и на места, където слънцето е успяло да събори снега, лъщи леда.
Погледът продължава да се рее над върховете, докато стигне в нищото, сякаш сте стъпили над целия свят.

Тук можете да пуснете монетка и да погледнете и по-далече с далекоглед.

Пред входа на ресторанта има магазин за сувенири и през него се влиза в специално прокопана в леда пещера, но тя е определена като отделен обект и за нея ще пиша там.

Прекархме целия следобед горе на върха, като се опитвахме да се задържим повече време на терасата и като премръзнехме влизахме в топличкия ресторант.
Разбира се, отделихме и около час за разглеждане на ледената пещера.

Надолу слязохме много удовлетворени от преживяването, няколко дни след това коментирахме с възторг видяното и силно се надяваме скоро пак да отидем там.

Сигурна съм, че не са ми стигнали думите, за да опиша цялата прелест на това място, затова препоръчвам да го видите и с очите си в снимките ми.
Благодарности на Приса за предоставянето на материала!