Най-голямата изкуствено създадена ледена пещера в Европа

Предоставено от Приса!

Посещението на най-голямата ледена пещера в света под връх Алалин е наистина незабравимо и вълнуващо преживяване.

Пещерата е изкуствено прокопана в леда на 3500 метра височина, на 8 метра под повърхността, тунела е с дължина 54 метра, поддържа постоянна температура от -1 градус.

Ледникът се вижда отдалече още отдолу, защото е в симпатичен син цвят сред белотата на снега.
Разбира се, природата не го е създала в този цвят, като истински ледник в нормалното си състояние той е прозрачен, но се налага да го инжектират с нещо, за да не започне да се разтапя и така е станал син.

До него се стига много бързо и лесно като се вземе лифт и влак от курорта Саас Фе.
Изкачването нагоре става като се сменят два лифта, а накрая се качваме на влак, който се движи под ъгъл 45 градуса.

Пътуването е кратко и много приятно, лифтовете са кабинкови за правостоящи и от прозорците им се разкрива невероятно красива снежнобяла панорама.

Влакът се движи в тунел около десетина минути, но с него също е интересно, защото от прозорците му се виждат скалите с причудливите им форми.

Когато влака пристигне най-горе усещаме, че наистина сме доста на високо - дишането става трудно, движим се по стълбите по-бавно от нормалното.

Озоваваме се на нещо като площадка, пред нас е панорамния ресторант (за него писах в конкретната тема), вдясно е великолепната просторна тераса, откъдето може да се наблюдават околностите.
Гледката е изумително красива и впечатляваща, виждат се прекрасно синьото небе, върховете на планината и смелчаците скиори, които се спускат от тази височина.

Когато пристигнахме, най-напред излязохме на терасата, там не може да се стои много, защото е толкова студено, че всичко замръзва.
След кратка разходка, влязохме на топло в ресторанта, после пак разходка, пак в ресторанта и така докато решим да си ходим.

За ледената пещера не бяхме чували и за малко да я пропуснем, но аз нали съм си любопитна, забелязах до входа едно магазинче за сувенири, което като идвахме беше затворено, но сега хората влизаха, прекосяваха магазинчето, купуваха си жетон, пускаха го в автомата на един вход като в метрото и изчезваха зад една врата.
Стана ми интересно какво е това, влязох, започнах да разглеждам, забелязах табелата с надпис "ледена пещера" и вече знаех, че непременно ще вляза там.

Купихме си жетони за 5 швейцарски франка, минахме една врата и зад нея се озовахме в приказен свят.
Един дълъг, светещ в приятно синьо коридор, със стени от лед, върви се по дървена наклонена пътечка, излизащите изглеждаха много измъчени, но аз щастлива от очакваното приключения в този момент не се замислих защо изглеждат така, но на връщане ми се изясниха нещата.

Повървяхме по този тунел и най-после се озовахме в пещерата.
Няма как човек да скучае тук - всяка извивка на пъеката крие нова изненада - витрина с намерени при прокопаването на пещерата минерали, витрина с живеещи в леда организми, ледени скулптури се редуват с естествени образувания на ледените скали, малка къщичка от лед, леден бар, нещо като детска площадка с осветление като ледено звездно небе.

Накрая се озовахме в ледена кръгла зала, приятно осветена, отново с ледени творения и пейки от лед, на които може да се сяда и учудващо не е студено.

В тази зала има фотографска изложба на тема алпинизъм като преобладаваща част от снимките са от експедицията на Хорн до Северния полюс.
Снимките са поставени в ледени рамки и изглеждат много интересно със замръзналите снежинки по тях.
Залата може да бъде наета за различни събития - изложби, сватби и т.н.

Прекарахме в тунелите почти час, атмосферата е приказно приятна, поседяхме на пейките, разгледахме подробно всичко.
За съжаление, направихме съвсем малко снимки, защото батерията на фотоапарата не издължаше на студа и трябваше да я топлим.

Дойде време да се връщаме обратно и тогава разбрах колко е трудно това пътуване нагоре.
Всички се движат като в бавен филм, трудно се диша, налага се често да спираш за почивка, краката сякаш не могат да направят следващата крачка.
Като стигнахме горе, бяхме доста замаяни и се наложи отново да си починем на първия етаж на ресторанта, който е направен точно за почивка, не е задължително да си вземеш храна или напитка.

После отново се качихме на влака, уморени, но страхотно доволни, в отлично настроение, а чувството за възторг не ни напусна в следващите няколко дни.

Пещерата е затворена през лятото, затова посещението трябва да се организира през по-хладните месеци, най-добре да се съчетае със ски почивка - условията в курорта са идеално за тази цел.
Специални благодарности на Приса за предоставянето на материала!