Чипровският водопад - съвременна приказка за природата

Град Чипровци е може би едно от най старите селища в България, възникнало още от тракийско време. Градът се намира в северозападната част на страната ни, сгушен в полите на величествената Стара планина, където се носят легенди за безстрашните българи, укривали се в скалите, гонени от жестоките поробители. Градът е малък, но като че ли целият този борбен дух на българският народ продължава да изпълва малките чипровски улички, а разцвета, в който градът е бил е пренесен в богатите и интересни експозиции в музейте на града.
Много са нещата, които привличат вниманието на туристите в Чипровци. За много от хората това е живописната природа, за други съхранените исторически паметници, за трети това са красивите ръчно изработени килими, но най голям интерес представлява Чипровският водопад.
Стигайки до него се минава през чудната еко пътека Демяница, която въпреки своето начало, водено от груб асфалтов път, прераства в девствени зелени поляни, обагрени с различни цветя. Разхождайки се по малките едва доловими пътечки, тревата гали нозете, а чистият въздух извисява духа на човек, точно това е мястото, на което връщайки се мислено, дъхът ми спира, а във въображението ми изниква картина на едно прекрасно райско кътче. Понякога хората се затрудняват да открият водопада, защото е много трудно да се ориентираш сред такава красива природа, защото като че ли устремен да разгледаш всяка поляна, забравяш за водопада, издигащ се на осемнадесет метра от земята. За улеснение на туристите на няколко места са монтирани указателни табели, водещи до мястото, на което със сигурност ще искате да се върнете отново и отново. Бяха минали няколко часа, откакто се бяхме запътили към водопада, когато зад една от поляните се разкри приказна гледка, водопада се издигаше високо, а водата пръскаше камъните разположени в подножието. На няколко места около водопада бяха насядали хора, а радостта им беше заразителна. Усмихвайки се те ни подканиха да се разположим удобно до тях и да се полюбуваме на красотите на природата.
За съжаление времето минаваше и трябваше да се връщаме обратно, но спомена за красивата природа и величествения водопад, съм запазил дълбоко в себе си и надеждата да се върна някой ден отново на това чудно място ми дава сили да продължавам да живея.