Зоопаркът в град Добрич

Бих искал да споделя моите преживявания относно Зоопарка в моя роден град Добрич. За тези, които не знаят град Добрич се намира в центъра на Добруджанския регион. Като този край е по-известен, като житницата на България. Градът е сравнително голям и има доста места, които могат да бъдат посетени. Има няколко църкви, около десет специализирани музея и множество паметници на културата, разположени из целия град. Едно от местата за отдих и спокойствие е градският зоопарк. Той се намира в бившата резиденция на Първия в държавата. Зоопаркът е построен през 2002 година, като преди се е намирал на друго място, но поради реструктуриране, животните са изместени в сегашния зоопарк. Животните са изолирани от външната среда, като им е създаден максимален уют и близка до естетвената им среда.


Пред парка се намира административната сграда, там има и малко кафене, както и може да получите информация за някои животински видове.


Животните се намират в ограждения, като има достатъчно място. Към всяко заграждение с животно, има прикрепена табелка с информация за вида, с какво се храни и къде може да бъде видяно. Постоянно могат да бъдат видени и хората, които се грижат за животните. Те им чистят и им дават храна.


По - голямо внимание е обърнато на птиците. Могат да се разгледат различни видове фазани, кокошки, както и няколко щрауса. Имаше също така и два бухала, като пред клетката им винаги имаше група деца.


В зоопарка има и изкуствено създадено езерце, което е доста малко, но също много интересно, защото през есента там се събират много птици, готвещи се за полет на юг.


Харесва ми, защото е много приятно за разходка и за отдих. Много от животните могат да бъдат пипнати. А зелените площи през топлите месеци са още по – приятни. Прочетете Цялата Статия...

Ресторант Лебед в Добрич

Град Добрич е предпочитано място за туризъм от много чуждестранни посетители, отседнали в съседните градове - Варна, Балчик, Каварна и други. В града имате възможност да разгледате красивия Етнографски комплекс, много културни и исторически паметници, както и да се разходите по големия център. По центъра на града са разположени множество магазинчета и кафенета. Изборът е голям, както за пазаруване, така и за намиране на място за отдих.


Едно от най – красивите и интересни места в града е Градският парк, който скоро беше реконструиран и подобрен. През лятото е пълно с хора и най–вече с майки с деца, защото там се намира Дървеният град, атракция за всички подрастващи.


Едно от любимите места на местните, както и на гостите на града, е ресторант Лебеда, намиращ се в градския парк. Ресторанта се намира точно на брега на езерото, а името му е лебед, защото по форма наподобява лебед, плуващ в езерото. През лятото е много приятно да седнеш на голямата тераса и да си поръчаш вкусно ястие или да се насладиш на студена напитка. За съжаление, ресторантът работи предимно през лятото, тъй като не е много голям, а терасата е голяма и просторна, позволяваща повече маси и места. На лятната тераса има и малък детски кът и люлки, като много семейства с децата си идват и се забавляват заедно. Храната винаги е прясна и вкусна, а обслужването е доста добро и бързо. Винаги, когато имам възможност, посещавам ресторанта, защото през пролетта и лятото, когато всичко обрасло в зеленина, дърветата са красиви и свежи, тогава е най–приятно да седнеш и да наблюдаваш природата. Интересно е, че от ресторанта предлагат няколко малки лодки на своите посетители и всеки, който реши, срещу известно заплащане, може да се повози в езерото.


Ако някога имате възможност, посетете ресторанта и ви гарантирам, че ще останете повече от доволни. Прочетете Цялата Статия...

Бусински керамичен музей

Село Бусинци се намира само на няколко километра разстояние от град Трън. Селото е разположено в планински район и малко хора са чували за него. В селото живеят няколко стотин души, като по-голямата част от населението са възрастни хора или техни потомци. Съвсем случайно преминавах през малкото селце, когато реших да се отбия до местният магазин, когато се разговорих с няколко възрастни мъже, които ме запитаха, дали не съм дошъл да разгледам музея, намиращ се в селото. В началото малко се смутих, защото не очаквах в това малко планинско селце да има нещо интересно. Интересното за мен беше чудната природа в региона, въпреки планинския релеф, на места имаше малки зелени поляни, от всякъде лъхаше спокойствие, беше много тихо, а под някои дървета сянката привличаше преминаващите наоколо. Село Бусинци в миналото е било значим център на традиционното грънчарство в страната ни, като по време на Възраждането, в селото е била изградена местна школа, която се е славела в цялата страна с изработката на керамични съдове. Историята показва, че в местната школа е имало над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове. Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството. Музеят представлява средно голяма къща, където са изложени голяма част от съхранените ръчно изработвани съдове. Също така в музея има малко хранилище, в което се съхраняват още интересни керамични предмети. Всеки посетител има възможността да разгледа изящните изработки, както и да се наслади на красивите багри. Всички, ръчно изработвани съдове са били майсторски украсявани и все още впечатляват посетителите с красивите си разцветки. Все още към музея има човек, който ще ви разведе в малките стаички и ще ви запознае с историята на майсторите, както и с техните изобретения.
Също така в музея се съхранява пещ на повече от сто години, използвана от големият български майстор Петър Гигов.
Заслужава си да бъде посетен музей, а в селото има и малка туристическа хижа, която все още отваря за посетители. Прочетете Цялата Статия...

Храм Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат в Разлог

Банско е един от най красивите ни зимни курорти. Това е мястото, където все още са запазени калдаръмените малки улички, в няколко къщи пък може да се запознаете с бита и културата на народа ни, а хотелите са многоброини. Само на двадесет километра от Банско се намира село Добърско, разположено е на високо в раложката котловина в красивата планина Рила. От селото се разкрива красива гледка към планините Пирин и Родопите. Сведения за селото има още от времето на Иван Шишман, а различни интересни легенди се разказват от местните жители на селото. Селото е било много добре икономическо развито, а в миналото няколко махали са принадлежали към него. Много от хората в региона са отглеждали памук, а след това са го изнасяли за други държави.

Днес селото привлича много вярващи хора от цялата страна, както и от съседни на нашата страна, държави. В селото се намира храмът Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат, изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан. На няколко места от вън се виждат и тухли по стените. Храмът е построен през 1614 година, изграден е изцяло от хора от селото. Храмът привлича с интересната си архитектура, построен е изцяло по изискванията на турците, с малки размери, на половина в земята, без купол и без камбанария. Има съвсем малки прозорчета, като по архитектура, сградата наподобявала останалите къщи в селото. Освен с красивата си и интересна архитектура, храмът привлича хората с интересните и малко нестандартни стенописи. През седемдесетте години известният български реставратор Петър Попов и известна архитекта се заемат със обновяването на храма и реставрирането на стенописите. Сградата е в добър вид, въпреки турските настъпления. За да се влезе в храма, се слиза по няколко стъпалца, при отварянето на вратите се открива чудна гледка, целите стени са изографисани. Пресъздадени са различни библейски сцени, а също така има нарисувани много от местните легенди, предавани от поколение на поколение. Пред олтара са изложени икони на Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат, тук може да бъде разгледан и интересен стенопис изобразяващ Исус Христос, а зад него се вижда нещо подобно, като ракета.

Днес двора на храма е засаден с красиви цветя и храсти, през лятото е много приятно и уютно местенце за отдих. Храмът е отворен за посещения, но в него не се извършват богослужения. Прочетете Цялата Статия...

Слонът край Девин

България е една от най-красивите страни на Балканския полуостров. Тук по нашите земи, има изключително много места за отдих и почивка, парковете и резерватите в страната ни са безброини, а културните паметници и музеи могат да се намерят във всеки град, селце или местност. При едно от пътуванията си до град Смолян, имах възможността да мина през Девин, който се намира само на няколко километра разстояние. Градът е разположен в подножието на планината Родопи, също така през него преминава Девинската река. Градът е малък, но много интересен и привлекателен за много чуждестранни туристи.

Само на около четири километра от града се намира една от най-интересните природни забележителности, които някога съм виждал. Скален феномен Слона е разположен на брега на Широколъшката река, като живеещите в девинското село Настан, имат възможността да се наслаждават на интересната гледка. Скалният феномен е наречен Слона, поради интересната форма, наподобяваща екзотичното животно. Скалата се разпознава малко трудно, особено, ако нямате богато развито въображение, само на няколко метра пък се намира един от заводите на Девин и доста отпадъци препречват пътя и гледката към интересният скален феномен. За намирането на скалата, попитахме някои от местните хора, защото в няколко сайта беше споменато, че те са картата, която ни трябва, за да намерим и разгледаме забележителностите в този регион.

Също така с интересното скално образувание има свързана легенда, която гласи, че преди време между устата и хобота на слона е имало отвор към пещера, от която е извирал извор с лековита вода и много хора се събирали, за да излекуват болежките си. Други смятат, че водата, която е течала е оформила този невероятен образ на слон. В региона има и много други интересно оформени скали. Мястото е чудесно и за разходка, на около има доста зеленина, особено през лятото, когато госрките цветя са разцъфнали, птичкките пеят своите песни, а въздуха е чист.

Ако някога имате възможност да се отбиете до този феномен, въпреки трудностите при намирането, не се отказвайте! Прочетете Цялата Статия...

Резерват Патлейна край град Велики Преслав

Едва ли има човек, който да не знае приказката за Господ, който раздавал земя на народите, но българинът закъснял и за него не останало нищо. Тогава Господ му дал късче от рая. Това е много стара приказка, която за първи път чух от баба ми, когато бях доста по-малък. Тогава не успявах да разбера смисъла на приказката, но когато порастнах и започнах да пътешествам по нашите земи, осъзнах, че наиситна страната ни е едно райско кътче. Малко страни могат да се похвалят с природните дадености, които ние имаме. От всичко най-много, страната ни привлича туристи от други страни с неповторимата природа и множеството паркове и резервати пръснати по всички крайща на страната ни.
Не отдавна имах възможността да посетя природният резерват Патлейна, който се намира в североизточната част на страната ни, само на около четири километра от град Велики Преслав. Лесно открихме резервата, тъй като до него се стига по добре поддържан асфалтов път, а и на много места са монтирани указателни насочващи табели. Парка е доста голям, обхваща около тридесет и осем хектара площ, а на територията му има няколко хижи, отворени за посетители. Официално Патлейна е обявен за резерват през 1948 година, като основната цел е била да бъде запазено единсветното в страната ни находище на рядко срещаният вид див рошков. На територията на резервата днес се срещат много и различни защитени видове дървета и жълто и червено урумово лале. Освен за изучаване на различните защитени видове, резерватът е едно приятно място за разходка и отдих. Множество зелени поляни, килим от пъстри цветя, чудната песен на птиците, това са нещата, за който ще си спомням с усмивка. Освен природата, много хора идват тук, за да посетят, намиращият се сред гората манастир Свети Пантелеймон. Носят се много легенди за този манастир и една от тях е, че именно храмът е бил важен духовен център по време на Първото Българско царство. Също така много пъти в региона на манастира са правени различни проучвания и в едно от тях е открита мозайчна икона на Свети Стратилат, която се смята за изключително ценно творение на изкуството. Успях да разгледам и манастира, доста стара постройка, почти нищо не е останало от него, запазили са се до някъде стените.
Голям интерес представлява и пещерата Мечата дупка, която също се намира на територията на резервата. Аз нямх възможността да вляза вътре, защото не съм много сигурен в познанията и опита, които имам, но успях да и се насладя отвън. Прочетете Цялата Статия...

Клисурският манастир Света Петка край Банкя

Второто Българско царство достига най голямото си могъщество и териториално разширение, простирайки се между три морета. Носят се много легенди за безстрашните българи, отстоявали свободата и защитавали семействата си с цената на живота. През тези трудни времена, хората са се уповавали на вярата си в Бог. Още от времето на Второто Българско царство датира и Клисурският манастир, намиращ се в Стара планина, сгушен в подножието на връх Тодорини кукли. Манастирът е един от най старите храмове по нашите земи, датира от 1240 година. Претърпява много опустошения, но хората разказват, че вярата е тази, която е успяла да съхрани манастира и до наши дни. Няколко пъти манастира е реставриран, а легендите разказвани за него са многобройни. Още с пристигането си, бяхме посрещнати с една от най известните легенди за манастира, разказвана и до днес. По време на турското робство, оцелели въстаници от Чипровската завера, успели да избягат и да се скрият в манастира, след което турците ги настигнали, но те избягали на горе в балкана. Шестимата монаси, които останали били истезавани, за да си признаят къде са безстрашните българи, но те не го направили и така разярените турци ги изклали и запалили телата им на двора. От този момент на мястото бликнал лековит извор, а над него израстнали шест големи бука. Разказвайки легендата, жената в расото, която ни посрещна на портите, едва успя да скрие мъката и сълзите си. Тук горе, далеко от светското мислене, хората са съхранили вярванията и продължават да се уповават само и единствено на Господа.
Клисурският манастир представлява комплекс, който включва три жилищни сгради, магерница, което е мястото където се приготвя храната и голям и много добре поддържан вътрешен двор. В двора на манастира е открит извор, поради който тълпи от хора преминават ежегодно, защото вярванията са, че водите му са лековити и всеки отпил ще излекува всяка своя болежка. Двете черкви намиращи се в прекрасния, добре поддържан двор са още по голяма атракция, стените и таваните са красиво изографисани и като, че ли всяка икона ще започне да разказва своята история. И в двата храма винаги е пълно с хора, отдали се на молитви. Прекрачвайки прага, дъха ти спира, а душата ти се преизпълва с божествена сила. Излизаш на двора и попадаш в друго измерение, навсякъде има пъстри цветя и зеленина, а също и сенчести кътчета на разположение на всеки посетител.
Целият комплекс е едно райско кътче, съхранило се въпреки опустошителните набези. Прочетете Цялата Статия...

Базистена в град Ямбол

На бреговете на река Тунджа, в Югоизточна България е разположен красивият български град Ямбол. Градът се слави с плодородните земи и красивите места за отдих и развлечения. Това е един от градовете в България, чиято история започва още преди създаването на страната ни. В този регион са правени много проучвания и най големите открития, свидетелстващи за града са намерените и изучавани и до днес тридесет селищни могили. Тук са запазени и много исторически и архитектурни паметници с национално значение. Едно от интересните места и архитектурен паметник е запазеният турски закрит пазар, познат с името Безистен. Сградата е построена през 1509 година, като по архитектура и план постройката наподобява доста от турските сграда, които са били част от османската империя. В града има още една запазена турска постройка и това е Ески джамия. През 1972 година сградата на Безистена е била почти разрушена и за кратоко време изградена на ново. През тези години в града се взимат решения, той да бъде престроен, като се разшири центъра и се построят нови по големи сгради. Целта е била да се отвори пространство и градът да бъде модернизиран. Сградата е една от най интересните в града и е голяма атракция за туристите. В момента се подготвя проект, с който Безистена да бъде преустановен в градски културен център. Ще бъде изградена подвижна сцена и места за публика, като тук ще се провеждат културни мероприятия и концентри, защото сградата притежава най добрата акустика в цялата ни страна. След планираните ремонти, в сградата ще има места за експозиции на Историческият музей на града, както и различни изложби от Художествената галерия. В Безистена ще има и много щандове за продажба на разлини рекламни материали и сувенири.
В момента в сграда е разположено заведение, в което обстановката е много приятна и има вкусни предложения за всеки вкус. Прочетете Цялата Статия...

Археологически резерват Кабиле в град Ямбол

Само на осем километра северозападно от град Ямбол се намира малкото селце Кабиле. Селцето е малко, в центъра има един два магазина и по нищо не личи, че съвсем на близо се намира място с изключително национално значение. Тук се намира Националният археологически резерват Кабиле. Още през античната епоха, градът е бил много важен център, както културен така и икономически. Град Кабиле е възникнал в края на второто хилядолетие преди Христа. Градът намирал се тук е с много богата история и няколко пъти е бил превземан, но въпреки това тук има доста запазени археологически експонати. Градът е известен с това, че е бил резиденция на великите тракийски царе Спартакос и Скосток. През периода на развитие, градът е превзет от римляните, като след това се превръща в военен лагер, с много голямо значение. За съжаление, след превземането на града от аварите в края на шести век, той е разрушен и опожарен и престава да съществува. По късно на мястото на града се изгражда малко селище, а през 1965 година мястото е обявено за природозащитено и паметник на културата от национално значение. Резервата е с площ около шестотин декара и в наши дни няма нищо застроено на мястото, могат да бъдат разгледани останките от къщи и още много интересни находки. Първите проучвания на мястото започват през 1912 година от известният български професор Богдан Филов. След този период тук са провеждани множествно проучвания и то без да се спира работата по тях.
Въпреки че не се полагат много грижи и почти всичко е оставено на произвола на съдбата, аз мисля, че има какво да се види и повечето от експонатите са много интересни и с богата история. На мястото няма много табели и няма как да разберете къде точно се намирате и какво разглеждате, но малкият музей, който се намира в близост предлага доста информация и археологически находки, намерени на мястото в различни експедиции. В музея са изложени много красиви мозайки, няколко монети сечени в древния град Кабиле и още много експонати. Прочетете Цялата Статия...

Успение на Пресвета Богородица в Ботевград

България е майка на много знаменити българи, точно тук са родени много велики умове, тук са се раждали революционери с непоклатим дух и вяра. Всеки един град в България е дал поне един известен с храбростта и непоклатимостта си българин. Ботевград носи името на големия български герой, революционер и поет Христо Ботев.
Градът се намира в Западна България и от всякъде е заобиколен от величествената Стара планина. Също така през Ботевград минава Стара река, която събира притоците на две по малки реки. Градът е сравнително нов, основан е през 1866 година, но в този регион е открито тракийско селище, датиращо от петото хилядолетие преди Христа. Името на града е сменян няколко пъти, докато накрая се именува на името на революционера Христо Ботев. Много интересен е плана на самия град, защото улиците се пресичат шахматнообразно, като характерно за къщите е било да имат големи и просторни дворове. Главният площад е мястото с най голямо архитектурно значение, тук се намира градският часовник, който е доста величествена стара постройка, която е в листа на Стоте национални туристически обекта в България. На централния площад също се намира красива стара джамия и може би една от най красивите църкви в България, а именно храмът Успение Богородично или по известен като Бялата църква.
Намира се в центъра на града, което го прави лесно достъпен и всеки желаещ да го посети, със сигурност ще го намери без проблем. Храмът е построен преди няколко години и сградата е сравнително нова и запазена. Храмът привлича с красивата си архитектура, а стените и тавана са изрисувани много красиво. Всяка икона, като че ли е рисувана преди няколко часа, изключителна изработка. Към храма и и хор и ако имате късмет може да се насладите на хубавото професионално пеене. Това е единствената църква, в която съм бил и е било забранено да се палят свещи и то с цел запазване на стенописите и иконите. Свещи могат да се палят в малкото предверие на църквата. Честно казано без запалени свещи и миризмата на тамян си е малко, като музей, но така са преценили хората, така са направили.
Храма разполага с голям двор, където има разнообразие от красива растителност и запазени и добре боядисани пейки. Обстановката в храма и на вън в двора е много релаксираща и за малко ви помага да забравите случващото се в ежедневието. Прочетете Цялата Статия...

Храм Успение Богородично в Копривщица

Град Копривщица е обявен за град музей, като той е запазил възрожденския си облик и продължава да радва хората с красотата и уюта, които предлага. Градът е заобиколен от красива природа и е предпочитано място за почивка. Тук могат да бъдат намерени множество малки семейни хотели, предлагащи уюта и спокойствието на българския дом. Града е предпочитан и заради климата, защото през лятото тук е прохладно и приятно. Предимно града е препълнен с туристи през лятото, а през зимата като че ли всичко е замряло. Ходил съм няколко пъти до Копривщица и още няколко пъти само съм минавал от там. Винаги ми е било приятно да се разхождам по малките улички и да разучавам традиционните къщи и техните истории. Града е наситен с културни паметници, има и няколко изградени чешми, с красиви надписи описващи повода за изграждането им. Тук са родени и няколко големи български революционера и големия български поет Димчо Дебелянов. Днес родните им къщи са превърнати в музеи, като много хора предпочитат да посетят и да узнаят повече за живота и делата им. В града има и няколко стари църкви, като при едно от посещенията си успях да посетя църквата Свето Успение Богородично. Църквата е може би най старата в града, но пък е в много добро състояние и все още приема посетители. Църквата е разположена в близост до центъра на града, като мястото на което се намира я прави лесно достъпна за посетителите. Църквата е построена през 1817 година, като интересно е, че храма е построен само за единадесет дни. Различно от другите църкви, сградата на Успение Богородично е ниска и широка, а синия цвят привлича погледите от далеко.
Освен с архитектурата на сградата, бях впечатлен и от това, че голяма част от иконите са много стари, но въпреки това много добре запазени. На няколко места в храма има олтари с икони, а до тях места за дарения. Много е приятно и спокойно в църквата и винаги когато имам възможност, бих я посетил. Вътре има и няколко кътчета, предназначени за осамотение и отдаване на молитви към Господ.
Също така в двора на църквата се намира гроба на големия български лирик Димчо Дебелянов, както и скулптурата изобразяваща неговата родна майка.
Всеки решил да посети църквата може да го направи, защото тя е отворена всеки ден за посетители Прочетете Цялата Статия...

Енорийски храм Свети Николай Чудотворец в Стара Загора

Стара Загора е един от най красивите градове в нашата страна. Преди няколко години бях там на екскурзия и по специално в Старозагорските минерални бани. Харесва ми това, че града не е много голям, но има много красиви места и по специално много паметници на културата. Града е и много атрактивна дестинация, защото в региона има много места с историческо значение. На разположение на посетителите са около 34 хотела, което го прави идеално място за провеждане на конференции и симпозиуми. Това е един от българските градове известен с големите си и красиви паркове. Също така в града има добре организиран градски транспорт, през града минават много важни железопътни линии, а също така на всяка уличка могат да бъдат намерени поне няколко таксита. Градът се слави и с няколкото православни храма и една джамия. Тук имах възможността да посетя един от храмовете, които са ми направили най голямо впечатление. Енорийският храм Свети Николай Чудотворец е построен преди около сто години, като днес е един от най красивите в град Стара Загора. Храма е разположен в централната част на града, като това го прави лесно достъпен, както за местните хора, така и за всеки гост на града. През храма всяка година минават и много чуждестранни посетители, решили да се потопят в религиозните ценности.
В храма имах възможността да разгледам много красиви икони, като навсякъде бяха наредени иконите на Богородица с Исус Христос. На централно място е положена иконата и на Свети Николай, който е и патрон на светия храм. Разбира се не е само една иконата на Свети Николай, в различни места на храма са разположени ннегови икони. Хареса ми това, че навсякъде имаше места, на които всеки може да се отдаде на молитви към Господ.
Като цяло мога да кажа, че от вътре храма е, като всички останали, наредени са много икони, с голям купол и много голямо спокойствие, лъхащо отвсякъде.
По забележителен е храма от вън, много ми хареса архитектурата и това, че от вън по всичко превъзхожда големите храмове във Варна и София.
Ако някога имате път до Стара Загора, не пропускайте да отидете и да запалите свещ и да се отдадете на молитви към Господ. Прочетете Цялата Статия...

Национален Археологичен резерват Болата край Каварна

Ще ви разкажа са едно мое преживяване свърано с Националния археологически резерват Яйлата. Намира се на два километра от Камен бряг и на около осемнадесет километра от малкия крайбрежен град Каварна. Резарвата е изключително красиво място, като обхваща площ над триста декара и красиви образования на скалите.

Интересното тук е, че при археологически разкопки в региона е намерен пещерен град, включващ сто и едно жилища, с приблизително изграждане преди пет хилядолетия преди новата ера. Тук са запазени останки от византийска крепост, като много малка част от кулите на крепостта се различават. В резервата има множество красиви пещери, като и до днес хората се опитват да ги изучават. В някои от пещерите са намерени изградени в миналото малки манастири, където хората а се укривали и са се отдавали на молитви към Господ.

Харесва ми мястото, защото тук се е запазила красивата растителност, има много места за разходка и за разпускане, също така морето изглежда някак величествено, погледната от високите скали. Много пъти, когато съм посещавал резервата съм имал възможността да наблюдавам ята прелитащи птици, което е наистона красива гледка. Също така много хора идват тук и се катерят по скалите. Интересно ми е било да се разхождам покрай останките на крепости, да изучавам и слушам историите, защото съм ходил няколко пъти с различни екскурзии. Наистина историите и фактите свързани с резервата са много интересни и ако имате възможност, отидете и разгледайте и научете нещо ново и интересно.

Голяма част от растителността е много дива и ранообразна, което е малко опасно, защото през топлите месеци съм чувал, че има много змии и кърлежи, но не мисля, че един изследовател и пътешественик, ще се спре пред това. Има много места за разглеждане и много пътеки, по които да се мине. Също така е препоръчително да се посещава групово, за да няма изгубили се из дивата природа. Прочетете Цялата Статия...

Яхтеното пристанище в Балчик

Няма как да отидеш на море по Черноморските ни курорти и да не посетиш красивия малък град Балчик. Градът наистина е доста малък, но в него се намира Двореца на румъснката царица Мария, там се намира и ботаническата градина, събрала хиляди видове кактуси и красиви цветя. Това е градът, в който ще се връщам с възхищение и желание за още и още. При всяко мое посещение на града, намирам къде да отида, да посетя някой музей, да разпусна природата или просто да се разходя по малките улички, където няма тълпи от хора. Едно от красивите и достъпни места на Балчик е яхтеното пристанище. Ходил съм многократно там, то се намира в близост до Централното пристанище. Това е едно от най красивите места в Балчик. Разхождайки се, виждаш красиви яхти, коя от коя по хубава и по лъскава. Последния път ходих да се разходя, когато слънцето се спускаше към безкрайната шир. Гледката и спокойствието, което те завладява е просто уникално. Там по алеята, където има тук там някое малко магазинче или заведение, там е наистина райско кътче. Разхождайки се имаш възможността да видиш двореца, малките къщички, разположени по хълма и белите скали.
Също така в близост се намира нещо, като борса за продажба на различни видове риба. Всеки един търговец е уловил рибата от морето и тук я предлага на любителите.
Препоръчвам на всеки решил да посети Балчик, да отдели няколко часа от времето си и да се разходи по яхтеното пристанище, да поседне на порция риба и студена бира и да се наслади на красивото море и още по красивия залез. Прочетете Цялата Статия...

Градски парк Гоце Делчев

В Югозападната част на страната ни се намира малкия китен град Гоце Делчев. Градът е разположен по двата бряга на Неврокопската река. Въпреки че градът е малък, в него има много места, които будят интереса на гостите на града. Преминавал съм няколко пъти през града и винаги съм намирал подходящо място за отдих или място, от което да почерпя информация. Последния път успях да посетя красивия градски парк, който се намира близо до централната част на града.
Парка е наистина едно красиво райско кътче, особено през пролетта и лятото, когато дърветата са красиво украсени в зелени цветове, а по алеите има най различни видове цветя. Парка е подходящ за разходки и отдих, намира се достатъно далеко от шума и мръсотията, отделяна от автомобилите. Тук има и няколко кафанета и един голям ресторант, като много от хората сядат и се наслаждават на природата и спокойствието. Аз лично се бях настанил на една от терасите пред едно кафене, унесен по красивата природа и хората, разхождащи се насам натам, загубих представа от времето. А когато се запътих да си тръгвам, нещо в мен крещеше да остана поне още малко.
В близост до парка се намира градския стадион, където местния футболен отбор играе мачове, а и много деца спортуват там.
Голяма атракция е било преди време и намиращото се в парка езеро, когато бях там не видях да има вода или да е имало скоро. В близост е разположена детска площадка с няколко съоръжения за игра.
Направи ми впечатление, че всички пейки са добре поддържани, почти не видях счупена или липсваща, алеите пък са добре поддържани, засаждат се цветя, а дърветата се залесяват. В парка се срещат и много дървета, които са единици в страната ни.
Ако някога ви се отдаде възможност да посетите град Гоце Делчев, не пропускайте да посетите и градския парк, защото малък, но найстина носещ славата на райско кътче. Прочетете Цялата Статия...

Парк Борово око в Търговище

По време на една от обиколките си по българските красоти, имах възможността да посетя и да разгледам някои от красивите и интересни места на град Търговище.
Най много ми хареса местността или парк, както е по известен с интересното име Борово око. Той е разположен в покрайнините на града, което го прави много предпочитана дестинация, поради изолираността от шума и напрежението на града. Парка носи това име, защото в него има езеро, с това наименование.
На мне ми хареса, защото е отдалечено и има много приятно въздействие. Около езерото има много пейки за почивка и отдих. В парка има многообразие от растения и дървета, някои от които се срещат рядко в България. Езерото е атракция за по малките, защото през лятото там се пускат риби, за мен също бе интересно да видя. Имах възможността да посетя парка през късно лято и можах да се кача за няколко минути на малките водни колелета в езерото. Беше много вълнуващо, защото до тогава не бях се качвал на такова нещо.
В парка също така има поставени доста детски съоръжения за игра, там през горещите летни дни много деца намират забавление. По пейките имаше насядали възрастни хора и семейства. Младежи пък караха велосипеди в близост на парка.
Също така на брега на езерото се намира малко ресторантче, в което всеки посетител има възможността да поседне и да се наслади на хубавите традиционни ястия.
В близост до парка се намира и градския стадион, както и Художествената галерия на града.
Борово око е предпочитано място както за местните жители, така и за всеки посетител на града. Ако ми се отдаде възможност да посетя отново града и парка не бих се поколебал. Там успях да се насладя на девствената природа и красота. Прочетете Цялата Статия...

Мавзолеят на Антим Първи в град Видин

Град Видин е един от красивите български градове, разположени по брега на река Дунав. Освен многото красиви места за отдих, тук се намират и много паметници на културата, както и религиозни храмове на християнската, мюсюлманската и еврейската религия.
Тук за първи път посетих мюсюлмански храм, както и разпадащата се еврейска синагога, но и тук за първи път имах възможността да посетя мавзолей, в който са положени нечии останки.
Мавзолеят на Антим Първи е разположен в двора на Видинската митрополия, в съседство на джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу и църквата Св Николай.
Мавзолея е построен през 1934 година, като архитект Илия Попов изготвя плана за построяването на сградата.
На мен ми беше интересно, че сградата представлява малка каменна постройка, с квадратна форма. Наподобяваща църква, защото има купол няколко прозореца. Куполната част е направена от бял врачански камък. Също така вътрешните стени на мавзолея са изографисани, което е много красива гледка, особено за хора, които никога преди това не са посещавали такъв тип паметник на културата.
Точно над входа има портет на Антим Първи, като самия портет е изработен от мозайка. Вътре в мавзолея е разположена седяща скулптура от камък на Първия български екзарх и много интересно е, че в подземието на мавзолея е положен съркофаг, в който се намират тленните останки на Антим Първи.
По-късно през 1975 година мавзолеят официално е обявен за паметник на културата.
Като цяло мавзолея е интересно място, поради факта, че тук са съхранени останките на първия български екзарх и ми хареса архитектурата на сградата, въпреки че сградата е малка, в нея има какво да се види. По време на официалните празници на страната ни и честванията на годишнини на Екзарх Антим Първи се полагат венци от държавните институции и цветя от гражданите.
Мавзолеят не е отворен всеки ден за посетители или поне беше отворен само веднъж в седмицата, когато бях на посещение във Видин. Прочетете Цялата Статия...

Крайдунавски парк Видин

Мога да кажа, че град Видин е един от многото красиви български градове. Тук може да намерите много паметници на културата, музеи, религиозни храмове и места за отдих. Такова място е и Крайдунавския парк.
Паркът се намира край река Дунав, като поставя началото си от крепостта Баба Вида, до речната гара на града.
Интересно при изграждането на Крайдунавския парк е, че е всичко е извършено по план и добре оформените храсти тип чимшир разположени в зелените площи са наподобявали австрийските и английски паркове. Днес не могат да се видят красиво оформените храсти, защото малко или много не се полагат същите грижи за парка, както е било преди време.
Но пък тревата по поляните се поддържа, подстригва се и в парка може да се видят многообразие от цветя още през пролетта, до късна есен.
Известно е, че изграждането на парка става в четири периода, като през последните два периода, площта на парка е била увеличавана и в наше време, той е един доста голям парк.
В парка може да се видят и много исторически паметници, както и паметници на културата.В парка се намира красивата Джамия с прилежаща библиотека на Пазвантоглу, сградата на турската поща, речната гара,Художествената галерия, Телеграф капия, както и крепостта Баба Вида.
Крайдунавския парк е едно от предпочитаните места, както на местните жители, така и на гостите на града. Паркът е много уютен вечер, когато се напълни с хора, осветлението огрява зелените площи и алеите, отстрани на които има много красиви засадени цветя. В парка има много пейки, на които човек може да поседне и да се наслади на красивата река Дунав.
Много ми хареса и възможността да поседнеш в някое от малките корабчета по Дунав, превърнати в красиви уютни ресторантчета.
Освен през лятото с красивата зеленина, през зимата, когато падне снега също е предпочитано място за много родители с деца.
За мен Крайдунавския парк ще си остане едно от предпочитаните места за отдих в град Видин. Прочетете Цялата Статия...

Старата турска поща в град Видин

В град Видин са съхранени много исторически паметници, местности за отдих и множество музей, някои от тях строени и функционирали през времето на турско робство в България.
Когато се разхождах в Крайдунавския парк, в близост до джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу попаднах на една изключително красива и много добре съхранена сграда, а именно старата турска поща. От вън прилича на възрожденска къща, но всъщност старата поща е била почти пред разруха, когато местните жители са я реставрирали и сегашния й вид е много добър.
Счита се , че сградата е строена през втората половина на деветнадесети век, като с построяването е била прдназначена да се използва за пощенска станция. Най- вероятно завършването на сградата е било през 1859 година, което се счита за годината през, която Видин е свързан с различни европейски градове чрез телеграф.
Много интересен факт е, че това е единствената запазена стара пощенска станция в България, сградата е на два етажа, като в подземието се намира трезор, в който са съхранявани по ценните пратки, писма и други пощенски документи. Прочетете Цялата Статия...

Историческият музей в град Видин

При едно от посещенията си в град Видин, посетих Историческия музей. Сградата на музея пленява с красива архитектура, а това,че се намира в централната част на града, го прави още по - достъпен за всеки решил да го посети.
Разбира се останах впечатлен, защото той е един от най - старите културни и научни центрове в града. Музеят е с национално историческо значение, защото в него се съхраняват множество исторически експонати, както и се извършват редица научни изследвания.
Със създаването Археологическото дружество през 1910 година се поставя началото на музейното дело в град Видин и региона.
Когато влязох за първи път в музея, се почувствах много спокоен и някак обстановката вътре предразполага. Тук след влизането си, ще имате възможността да разгледате експозициите, различните ценности, съхранени от нашите предци. Като сграда музеят не е много голям, но са съхранени повече от 63 хиляди експоната. В музея работят квалифицирани специалисти, историци и филолози.
Интересно за музея е, че към него има библиотечен фонд с над 4600 тома, като всеки гражданин, организация или учреждение могат да ползват материалите.
Когато бях там, видях, че младежи идват и използват материалите, за написване на различни училищни задачи.
На разположение има гид, който при ваше желание, ще ви разведе и ще ви разкаже интересни истории свърани с експозицията.
Когато посетих музея, бяха изложени няколко експозиции или по точно една експозиция с разнообразие от изложени експонати, в една от залите имеше изложена богата колекция от стари монети, може би бяха показани хиляди монети, коя от коя по-хубави, но също така изключително запазени за времето си.
В друга зала бяха изложени традиционни български носии и шевици. Изключително красиво изработени, много добро съчетание на цветове.
Според мен интересна е концепцията на музея, защото се показват много интересни експонати, повечето с голямо културно и историческо значение.
През топлите месеци в двора, където се намира музея е много красиво и спокойно, защото има доста зеленина, може да се насладите, като поседнете и поговорите за историята или се насладите на интересно четиво. Пред музей има също така поставени няколко каменни плочи, с различни надписи върху тях. Прочетете Цялата Статия...

Художествената галерия Никола Петров в град Видин

Когато бях в град Видин, попаднах на една сграда с изключително красива и изящна архитектура. Това се оказа сградата на Художествената галерия Никола Петров, която се намира в началото на крайдунавския парк на града. В двора на галерията има няколко красиви скулптури, изработени от камък и на централно място е положен паметник на видинския художник Никола Петров, чието име носи галерията. Галерията е основана през 1961 година. Много интересна е самата история на сградата, защото тя е построена през 1982 година върху основите на стара крепостна порта, което прави сградата паметник на културата с голямо историческо значение. Преди превръщането на сграда в художествена галерия, сградата е била военен клуб.
През шестдесетте години на двадесети век в града идват да рисуват художници от цялата страна, така нариуваните от тях творби, повече от осемдесет, стават част от фонда на галерията.
Залите в галерията са големи и просторни, изложени са експозиции на известни български и чуждестранни художници. Представени са много от оригиналните творби на класиците и майсторите на живопистта, Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров Майстора и много други. В галерията са изложени и много творби на художници от Видин и региона.
Музеят разполага с голяма колекция от над 1300 художествени произведения. В музея има три специализирани отдела: Графика, Живопис и Скулптура, като и в трите отдела се съхраняват оригинални творби на български художници. Също така художествената галерия притежава около четиридесет произведения на изкуството, дарени от чуждестранни творци.
Експозициите се сменят много често и по времето на моя престой посетих галерията два пъти и имах възможността да разгледам две различни експозиции. Тогава разбрах, че експозициите се сменят ежемесечно. Много често гостуват изложби от страната, както и се излагат чуждестранни експозиции.
Галерията е отворена за посетители всеки делничен ден, а също така и входът е безплатен. В двора на галерията е много приятно и спокойно, има места за сядане, когато ходих, имаше дори хора, унесени с книги в ръка.. Прочетете Цялата Статия...

Кръстата казарма в град Видин

Видин е един от многото красиви български градова. Посетих града преди няколко години, защото тук живее част от моята фамилия. Възползвах се и разгледах забележителностите, които никак не бяха малко. Но може би най-голямо впечатление ми направи Кръстатата казарма, която е част от регионалния музеен комплекс. Хареса ми, че сградата е в задоволително добро състояние, въпреки че е строена през 1801 година. Имах възможността да науча доста интересни факти за Кръстатата казарма. Интересно за мен беше, че сградата е използвана за конак от еничарите през турското робство, а след освобождението се е използвала за съд и казарма на българската войска.
Сградата на казармата представлява масивна двуетажна постройка. Има няколко крила с различна форма и големина, като също така е интересно, че разположението на стълбите е променяно няколко пъти. Стените в приземния етаж са изградени от големи по форма камъни и тухли, изработени от варо - пясъчен разтвор.
Във вътрешния двор на казармата са разположени четири големи стълба с отсечени ъгли. Те се издигат някак внушително и разказват много за миналото на сградата. Там, във вътрешния двор, като че ли се пренасяш в миналото, виждаш конете и турците готови за война, усещаш непоклатимия български дух. Всяка тухла, всеки камък има своето значение и своята история.
Архитектурата на сградата е много интересна, има много коридори, стълби и отделения. Има няколко входа, водещи към казармата, но в наши дни се влиза само през един вход.
В няколко от залите има разположена експозиция на етнографска тематика. Целта на експозицията е да запознае посетителите с традиционната култура на местните жители. Тук е показано културното развитие от края на деветнадесети до двадесети век. Тук имах възможността да разгледам различни експонати, като например традиционни и обредни носии, накити изработени ръчно от местните жители. Успях да разгледам и много ценни предмети, използвани в ежедневието на хората.
Голямо впечатление ми направи, че текстовете под експонатите бяха на няколко езика, български, английски, руски, немски и френски. Дори в по-големи музеи не бях срещал описания на повечве от два езика. Според мен много чуждестранни туристи посещават и намират за интересна Кръстатата казарма. Прочетете Цялата Статия...

Еврейската синагога в град Видин

Когато бях на гости в град Видин, имах възможността да посетя и Синагогата, която е втори или трети исторически храм в града. Открита е през 1894 година, като много интересен факт е, че е била построена за минимално време- около една година.Тя се намира в близост до крепостта Баба Вида, разположена е в трапецовиден парцел.
Синагогата е построена с дарения от еврейски търговци. Интересно ми беше, също така поради факта, че е втората по големина в страната ни, след тази в град София, а също и, че се смята за по-красивата от двете.
Синагогата е използвана не по предназначние дълги години, като от 1950 година, се използва главно като склад. Около 1970 година е започнат основен ремонт, като се правят опити да се пригоди за симфонични концерти.
Сградата е много занемарена и неподдържана, не мисля, че се правят опити за реставрация, но въпреки това тя си остава паметник на културата, с огромно национално значение. Архитектурата е много оригинална и наподобява синагогата, намираща се в Буда Пеща. Сградата е с правилна форма, разполага с базилика, галерии и четири кули. Интересно е, че много от обзавеждането на синагогата е внесено от чужбина, главно от Австрия, Виена, Трансилвания и Унгария.
Главната фасада е внушителна, защото представлява издаден напред черен обем и две странични кули. Въпреки окаяното състояние, всеки желаещ може да влезе и да разгледа, разбира се на своя отговорност, мисля, че ако се реставрира и се положат усилия синагогата отново ще стане един красив паметник на културата.
Централния вход или това, което е останало от него е засводен с полукръгла арка върху две колони с високи тостаменти . В центъра на арката се намира кръгъл прозорец с желязна решетка и шестоъгълна звезда. Прочетете Цялата Статия...

Часовниковата кула в Севлиево

Малкото красиво градче Севлиево се намира в централната част на страната ни. Градът е разположен в билото на Стара планина и е доста живописен. Въпреки че в града има около двадесет и пет хиляди души, тук могат да бъдат намерени няколко православни храма, методистка, адвентска и дори църква Шалом. Града е малък, но много уютен и е успял да съхрани много паметници на културата, исторически ценни находки, както и няколко музея. Едно от емблематичните места в града е Часовниковата кула, която се издига в центъра на града. До нея може да се стигне лесно, освен с личен автомобил, който без проблем може да бъде паркиран в някоя странична уличка или чрез градския транспорт.
По данни кулата е построена през 1777 година и това я нарежда сред четирите най стари кули в страната. Също така информация има на малка табелка, прикрепена от едната страна на кулата. Интересно при изграждането е, че основата на камбанарията е по висока от останалите и зидовете, с които е иззидана са големи около седемдесет сантиметра. Във вътрешността на кулата се движат дебели въжета с тежести, които задвижват оригиналният механизъм.
Часовникът е много красив, защото е покрит с красив меден купол, а механизмът му е изработен от ковано желязо. За първи път имах възможността да разгледам такава забележителна постройка, каквато е Часовниковата кула. По стените на кулата също имаше отвори, които позволяват на вятъра да се движи свободно. По каменните зидове има изсечени различни изображения на военни предмети и строителни интрументи.
През 1877 година, когато в града влизат разузнавателните руски отряди, те са посрещнати точно на това място и в тяхна чест на една от стените на кулата е поставена паметна плоча.
През 1924 година, местаната управа решава да снабдят кулата с електричество и сирена, а през 1965 година е направен цялостен ремонт на часовниковия механизъм. Часовниковата кула е регистрирана, като паметник на културата и след реставрирането и тя ся превръща в един от най значимите паметници в град Севлиево. Прочетете Цялата Статия...

Археологическият музей в град Хисаря

Град Хисаря е малък град, разположен в подножието на Средна гора. Градът се намира в централната част на страната ни и е с богата и интересна история. Градът е известен, като един от най добрите Спа курорти в страната ни. В иначе малкото градче, може да откриете множество малки и уютни хотелчета. Минералната вода в изворите е с доказани лечебни свойства, а за всеки извор има и романтична легенда, разказвана от местните хора в града. Тук в малкия град могат да бъдат разгледани няколко религиозни храма, като освен християнски и мюсюлмански, не отдавна е бил съгреден и втори католически храм. С музеите, читалищата и културните мероприятия, организирани в града се предават традициите и обичайте на хората живяли някога по тези земи. През 1933 година е създадено Археологическо дружество, като основните цели са били да бъдат изучавани и съхранявани паметниците на културата в града и региона. За председтател на дружеството е избран големия български генерал от запас Тодор Марков. Запален от идеята на дружеството, още през същата година, той открива своя собствена археологическа изложба в дома си. След две години, той подарява своята лична експозиция на града и това поставя началото на Археологическия музей. През това време са създадени различни групи, които се заемат с разкриването и изучаването на различни археологични находки в региона. Разкопките завършват с успех, като са открити голяма част от жилищни сгради и крепостни стени, запазени от античен град. През 1955 година, новооткритият Археологически музей се премества в самостоятелна сграда, като до наши дни музея се е съхранил в същата сграда. В Археологическия музей, могат да бъдат разгледани пет експозиционни зали, като през 1976 година, музеят предлага на своите посетители, нова етнографска експозиция, която запознава гостите с бита и културата на този край. Голяма част от експонатите са доста интересни и с богата история. Могат да бъдат разгледани различни експонати от тракийския период, античността и неолита. Към музея има няколко археологически обекта, който задължително трябва да бъдат посетени. Лично на мен най много ми хареса етнографската експозиция, в която бяха показани различни ръчно изработени носии, красиви накити, съдове използвани в ежедневието и още много други интересни експонати. Прочетете Цялата Статия...

Архитектурно етнографски комплекс Дандолови къщи в град Севлиево!

Град Севлиево се намира само на няколко километра от град Габрово и пленява с красивата природа, множеството съхранени паметници на културата, няколко религиозни храма, както и малките музеи, свидетелстващи за непоклатимия дух, бита и културата на българина. Едно най интересните места в града е Етнографският комплекс Дандолови къщи, който се намира в централната част на града, в близост до зоната за пешеходци. Ако сте с личен танспорт, бихте могли да паркирате в някоя от страничните улички, ако пък сте пеша няма как да отминете този красив възрожденски комплекс.
Дандоловите къщи са построени от богат местен жител за него и за двамата му сина. Къщите са построени в типично възрожденски стил, като всяка една от трите къщи има порта водеща към улицата и към двора. През 1973 година къщите се реставрират и в тях се съхраняват много интересни експонати, представящи етнографските и архитектурни ценности на Севлиево и региона. Във всяка една къща могат да бъдат разгледани етнографски изложби, а експозициите са така добре подредени, че би ви се приискало да се върнете отново и отново.
През топлите месеци двора е отрупан с красиви цветя, като се смята, че семейството много често се е събирало на вън. Реставрирана е и пещта, в която семейството е пекло хляб, масите и столовете са все още подредени, с което се създава впеатление, че семейството след малко ще се прибере и ще поседне на масата. Във все още запазеният навес на двора могат да бъдат разгледани различни земеделски предмети, използвани в ежедневието на българина.
На втория етаж в къщите няколко стаи са подредени с красиви мебели, изобразяващи градският бит, как са живеели малко по заможните хора и как са обзавеждали къщите си. Могат да бъдат разгледани ръчно изработени български традиционни носии, изложен е и стан за тъкане, както и кухненси съдове и инвентар.
Един от най ценните експонати е библеотеката във възрожденски стил, на нея има подредени стари книги и няколко черно бели снимки. Могат да бъдат разгледани и няколко колекции от пощенски картички.
Посещението на етнографският комплекс е едно невероятно приключение сред българските традиции и обичаи, ако някога имате възможността да посетите град Севлиево, не пропускайте да се отбиете и в Дандоловите къщи. Прочетете Цялата Статия...

Къща-музей райна Княгиня в Панагюрище

Град Панагюрище се намира само на няколко километра източно от София и е разположен в подножието на Средна гора. Счита се, че по тези места са живели древните траки, а за това има и множестно свидетелства. Градът е изключително известен с златното си съкровище, намерено по тези места. Града е родно място на много българи пожертвали живота си за свободата на страната ни. Райна Княгиня е една от тези хора, дали живота си. Тя е известна с ушиването и носенето на знамето на Априлското въстание.
Тук е родното място на Райна Княгиня, днес къщата, в която е живяла е превърната в музей.
При едно от посещенията си до града, имах възможността да посетя къщата музей. Тя е разположена близо до централния площад на града и е част от Историческия музей.
Къщата е построена през 1673 година, в нея се ражда и живее героинята Райна Княгиня.
Къщата е много запазена, а това е постигнато с реставрирането на къщата няколко пъти. Тя е на два етажа, като в нея имах възможността да разгледам много свидетелства за живота на героинята. На първия етаж е подредена богата колекция от документи и снимки, описващи живота и делата на Райна Княгиня. Втория етаж пък пресъздава обстановката, с която е живяла със семейството си. Втория етаж има няколко стаи, красиво подредени с традиционни за онова време постелки по леглата, красиво изработени покривки, също така са показани и много обикновени предмети от ежедневието на българина по този край.
Къщата е разположена в голям двор, където се намира и гроба на великата българка, като над него се издига висока паметна плоча. Двора е голям и много красив, през пролетта тревата е много зелена и тук таме има пъстри цветя. Хареса ми и концепцията на къщата музей, да популяризира подвизите на голямата българка Райна Княгиня. Прочетете Цялата Статия...

Болата край град Каварна

Ходил съм на различни плажове, някои от които в чужбина, но като нашето друго няма. Бил съм многократно в Кипър, там плажовете са изкуствено изградени, като пясъка е много ситен и неприятен, имал съм възможността дори във водите на Тихия океан да се потопя, но като нашето Черно море, курорти и плажове няма никъде по света.
Много пъти съм ходил на плаж в малкия красив залив Болата, намиращ се в близост до нос Калиакра. Също така има и малко пристанище, където могат да се видят няколко лодки и яхти. Болата е известен и като единствения пясъчен плаж в района на нос Калиакра.
Всъщност интересното е, че Болата е не само плаж, а представлява резерват, включващ морска площ и зелени площи. В залива се срещат и много видове риби, тъй като водата е чиста, мястото е спокойно и наплива на хора не е голям.
В последните няколко години забелязвам, че все повече хора предпочитат да отидат там, което ме навежда на мисълта, че до няколко години ще се превърне в голям плаж с много замърсявания.
Чувал съм, че в близост има много пещери, където са открити останки от стари селища и свидетелства за живот, датиращ четиристотин години преди Христа.
Много ми хареса и цвета на скалите, доблизаващ се до червен цвят, всяка скала представляваше красиво интересно образование.
Също така почти на плажа могат да бъдат намерени две малки капанчета, предлагащи студени напитки и топли вкусотии. Тъй като плажа е все още девствен, недокоснат от ръцете на сръчни архителти, в близост няма никакъв санитарен възел.
Винаги съм оставал с добри чувства и когато имам възможност не бих се поколебал да отида отново и да се насладя на красотата на природата. Прочетете Цялата Статия...

Планетариум град Смолян

Не отдавна бях на гости в малкия красив град Смолян, разположен в Южна България, в централната част на планината Родопи. Хареса ми града, защото е твърде малък и някак хората са много сплотени и почти се познават. Града е център и на много културни мероприятия.

Имах възможността да посетя планетариума на града, за мен беше нещо ново, защото посещението ми щеше да е първото в живота ми. Планетариума е открит през 1975 година и се смята за най големия в страната ни, защото основната зала е с капацитет сто и петдесет места, а също така в залата се предлагат над седемдесет програми.

Сградата на планетариума е доста малка, не бих казал, че архитектурата е интересна или по нещо превъзхождаща, но наистина хубавото е, че в такъв малък град се е запазила такова интересно място. Още с влизането си се натъкнах на почти захабените сепарета и мазилката беше тук там паднала, но за жалост това е положението на редица други музеи и интересни места. В сградата има и конферентна зала, както и обсерватория, в която всеки посетител има възможността да разгледа, звездите, слънцето, луната и други интересни небесни тела. Също така, в сградата се помещава и малка библиотека, събрала повече от пет хиляди специализирани издания.

Цените на билетите не са скъпи, прожекцията не беше, това което очаквах, но по интересното беше след това, защото всеки желаещ може да погледне към небето, чрез телескоп и да се наслади на красивата гледка. До колкото разбрах организират се и нощни наблюдения, като се заплаюа допълнително. Хубавото също така е, че се организират различни беседи и прожекции и на чужди езици, което прави планетариума лесно достъпен и за чуждестранни посетители. Също така той е разположен близо до центъра на града, което го прави лесно откриваем. Прочетете Цялата Статия...

Етнографският комплекс Генгер в Айтос

Град Айтос се намира в Югоизточна България, и е малък и спокоен град, като по информация, той е бил построен от древните траки. Днес тук има много интересни забележителности, като например едно от най предпочитаните места са минералните бани, които се намират в източната част на града. Там много от местните жители, както и гости на града отиват да излекуват и облекчат някои болежки. Градът е богат на природни забележителности, но не са малко и паметниците на културата и музеите.
Едно от предпочитаните места за почивка е градския парк Славеева река. Там се намира и Етнографския комплекс Генгер. Малки тесни улички, застлани с добре оформени каменни плочи, стари възрожденски къщи и един уют предлага Етнографския комплекс. В малките къщи се намират ателиетата на някогашните майстори занаятчии. Имах възможността да разгледам различни занаятчийски инструменти. Тук са показани и много изделия от грънчарството, ковачеството, дърворезбата и други. Научих също така, че характересн занаят за този край е бил грънчарството. Като в една от специализираните работилници бяха изложени множество красиви глинени съдове. Интересно за мен беше, че имах възможността да се уверя, че съдовете са много издръжливи и не се поддават лесно на допълнителна обработка.
В една от къщите се намираше хлебарницата, където могат да се видят разнообразие от ръчно приготвен хляб и хлебни изделия. Тук са показани старите пещи, така наречената лопата за обръщане на хляба и други интересни приспособления.
Тук може да се опита прясно приготвен мед, като също всеки има възможността да се запознае с медникарския занаят и да научи много полезна информация.
Всеки желаещ може да си купи и различни сувенири от всяка една занаятчийска работилница. В етнографския комплекс се намира и малка, традиционно обзаведена механа, както и хотел, предлагащ уюта на българския дом. Прочетете Цялата Статия...

Най-голямата изкуствено създадена ледена пещера в Европа

Предоставено от Приса!

Посещението на най-голямата ледена пещера в света под връх Алалин е наистина незабравимо и вълнуващо преживяване.

Пещерата е изкуствено прокопана в леда на 3500 метра височина, на 8 метра под повърхността, тунела е с дължина 54 метра, поддържа постоянна температура от -1 градус.

Ледникът се вижда отдалече още отдолу, защото е в симпатичен син цвят сред белотата на снега.
Разбира се, природата не го е създала в този цвят, като истински ледник в нормалното си състояние той е прозрачен, но се налага да го инжектират с нещо, за да не започне да се разтапя и така е станал син.

До него се стига много бързо и лесно като се вземе лифт и влак от курорта Саас Фе.
Изкачването нагоре става като се сменят два лифта, а накрая се качваме на влак, който се движи под ъгъл 45 градуса.

Пътуването е кратко и много приятно, лифтовете са кабинкови за правостоящи и от прозорците им се разкрива невероятно красива снежнобяла панорама.

Влакът се движи в тунел около десетина минути, но с него също е интересно, защото от прозорците му се виждат скалите с причудливите им форми.

Когато влака пристигне най-горе усещаме, че наистина сме доста на високо - дишането става трудно, движим се по стълбите по-бавно от нормалното.

Озоваваме се на нещо като площадка, пред нас е панорамния ресторант (за него писах в конкретната тема), вдясно е великолепната просторна тераса, откъдето може да се наблюдават околностите.
Гледката е изумително красива и впечатляваща, виждат се прекрасно синьото небе, върховете на планината и смелчаците скиори, които се спускат от тази височина.

Когато пристигнахме, най-напред излязохме на терасата, там не може да се стои много, защото е толкова студено, че всичко замръзва.
След кратка разходка, влязохме на топло в ресторанта, после пак разходка, пак в ресторанта и така докато решим да си ходим.

За ледената пещера не бяхме чували и за малко да я пропуснем, но аз нали съм си любопитна, забелязах до входа едно магазинче за сувенири, което като идвахме беше затворено, но сега хората влизаха, прекосяваха магазинчето, купуваха си жетон, пускаха го в автомата на един вход като в метрото и изчезваха зад една врата.
Стана ми интересно какво е това, влязох, започнах да разглеждам, забелязах табелата с надпис "ледена пещера" и вече знаех, че непременно ще вляза там.

Купихме си жетони за 5 швейцарски франка, минахме една врата и зад нея се озовахме в приказен свят.
Един дълъг, светещ в приятно синьо коридор, със стени от лед, върви се по дървена наклонена пътечка, излизащите изглеждаха много измъчени, но аз щастлива от очакваното приключения в този момент не се замислих защо изглеждат така, но на връщане ми се изясниха нещата.

Повървяхме по този тунел и най-после се озовахме в пещерата.
Няма как човек да скучае тук - всяка извивка на пъеката крие нова изненада - витрина с намерени при прокопаването на пещерата минерали, витрина с живеещи в леда организми, ледени скулптури се редуват с естествени образувания на ледените скали, малка къщичка от лед, леден бар, нещо като детска площадка с осветление като ледено звездно небе.

Накрая се озовахме в ледена кръгла зала, приятно осветена, отново с ледени творения и пейки от лед, на които може да се сяда и учудващо не е студено.

В тази зала има фотографска изложба на тема алпинизъм като преобладаваща част от снимките са от експедицията на Хорн до Северния полюс.
Снимките са поставени в ледени рамки и изглеждат много интересно със замръзналите снежинки по тях.
Залата може да бъде наета за различни събития - изложби, сватби и т.н.

Прекарахме в тунелите почти час, атмосферата е приказно приятна, поседяхме на пейките, разгледахме подробно всичко.
За съжаление, направихме съвсем малко снимки, защото батерията на фотоапарата не издължаше на студа и трябваше да я топлим.

Дойде време да се връщаме обратно и тогава разбрах колко е трудно това пътуване нагоре.
Всички се движат като в бавен филм, трудно се диша, налага се често да спираш за почивка, краката сякаш не могат да направят следващата крачка.
Като стигнахме горе, бяхме доста замаяни и се наложи отново да си починем на първия етаж на ресторанта, който е направен точно за почивка, не е задължително да си вземеш храна или напитка.

После отново се качихме на влака, уморени, но страхотно доволни, в отлично настроение, а чувството за възторг не ни напусна в следващите няколко дни.

Пещерата е затворена през лятото, затова посещението трябва да се организира през по-хладните месеци, най-добре да се съчетае със ски почивка - условията в курорта са идеално за тази цел.
Специални благодарности на Приса за предоставянето на материала! Прочетете Цялата Статия...

"Drehrestaurant Allalin" - Швейцария

Предоставено от Приса!

Този ресторант е забележителен поради факта, че е построен върху ледник на височина 3500 метра и до него се стига с влак.
Преживяването е изключително вълнуващо - панорамната гледка от върха е невероятно красива.
Никога не съм си представяла, че е възможно човек да се изкачи на такава височина без усилието да се катери пеш.

Изкачването става постепенно, отначало с кабинков лифт, после се прекачва на друг, а накрая с влак, който прилича на кабинките на метрото и се движи по релси с наклон 45 градуса.

Цената на лифт картата, която може да се ползва през целия ден за всички съоръжения в курорта е 75 швейцарски франка, може да се купи за половин ден след 12 часа на обед за 45 франка.
Ако няма да карате ски, спокойно може да си вземете карта за половин ден, достатъчно е за разходка на върха и похапване в ресторанта.
И най-важното, трябва да издебнете хубав слънчев ден, без мъгла, за да успеете да се насладите на панорамата горе.
Ние бяхме там за една седмица и чак в края улучихме такъв ден.

На касата отидохме малко преди 12 и заварихме огромна опашка от желаещи да се възползват от намалението.
Точно в 12 започнаха да продават половиндневните карти, опашката се стопи учудващо мълниеносно, преминахме пропуска и вече бяхме на лифта.

Невероятните гледки започват още докато се изкачва кабинковия лифт, от птичи поглед може да се разгледа селището със симпатичните малки хотелчета, многобройните ски писти и хората, които непрестанно се движат из тях.

Слязохме на нещо като площадка и се прекачихме на втория лифт.
На тази площадка някои хора се отказват да продължат нагоре, защото въздухът започва да не достига и не успяват да дишат нормално.

На третата площадка ни очакваше влака.
Той прилича на метро, но се движи отвесно (по-скоро се катери) под ъгъл 45 градуса.
Има седалки или може да се стои най-отзад, за да се разглежда тунела.

Когато пристигнахме и вратите се отвориха, сякаш въздуха изведнъж свърши, за миг си помислих, че не мога да дишам, поспрях за малко и след секунди всичко беше наред, макар и бавно, успях да се изкача до входа на ресторанта.

Ресторанта е на две нива.
Първото е на самообслужване.
Храната е подредена на порции, всеки си слага на табла това, което му харесва, има големи купи с няколко вида супа, сам си наливаш от автомат напитки, кафе или чай, плаща се накрая.

Цените на храната са съвсем нормални, не са по-високи от тези в курорта долу - две порции храна, газирана напитка и топъл шоколад ни излязоха около 15 евро.

Самия ресторант е кръгъл, масите за по 4-6 човека и са наредени до огромните прозорци.
Похапвайки може да се наслаждаваш на панорамата.

На това ниво са тоалетните, учудващо просторни с всички екстри, топла вода и идеално чисти.

На второто ниво храната е същата, но има сервитьор и цените са малко по-високи.
Това ниво се върти - за един час прави пълна панорамна обиколка на 360 градуса и на масата може да се остане точно един час.
Гледката от тук е много по-красива, човек има усещането, че плува сред безкрайна белота и тук-там се виждат заледените ръбове на скалите.
На това ниво е малко трудно да се намери място, малко след 12 на обед когато се качихме, беше претъкано и се наложи да седнем на долното ниво, в по-късния следобед вече се намираха места, но ние бяхме приключили с обяда и не случихме да седнем там.

Пред ресторанта има голяма тераса, температурата там е много под нулата и повече от 4-5 минути е трудно да се издържи навън, но въпреки това имаше хора седнали да се припичат на слънце по пейките.

Не знам как издържаха хората, защото напълно заредената батерията на фотоапарата след 5-6 снимки напълно угасваше, налагаше се да влизаме на топло в ресторанта на първото ниво, да я топлим с телата си и пак да бягаме бързо да снимаме следващите 5-6 снимки.

Атмосферата на терасата не може да бъде описана с думи, пред очите всичко е искрящо бяло и само вятърът нарушава тишината.
Духа толкова силно, че вятърът заглушава всички останали звуци и няма никакъв смисъл да се опитвате да си говорите.
Ако погледнете надолу виждате огромна бяла бездна и чак изтръпвате при вида на скипистата за екстремни спускания.
Доста е стръмна и плашеща, не бих се осмелила да се спусна по нея.

Ако погледнете напред, виждате само невиждан бял сняг и на места, където слънцето е успяло да събори снега, лъщи леда.
Погледът продължава да се рее над върховете, докато стигне в нищото, сякаш сте стъпили над целия свят.

Тук можете да пуснете монетка и да погледнете и по-далече с далекоглед.

Пред входа на ресторанта има магазин за сувенири и през него се влиза в специално прокопана в леда пещера, но тя е определена като отделен обект и за нея ще пиша там.

Прекархме целия следобед горе на върха, като се опитвахме да се задържим повече време на терасата и като премръзнехме влизахме в топличкия ресторант.
Разбира се, отделихме и около час за разглеждане на ледената пещера.

Надолу слязохме много удовлетворени от преживяването, няколко дни след това коментирахме с възторг видяното и силно се надяваме скоро пак да отидем там.

Сигурна съм, че не са ми стигнали думите, за да опиша цялата прелест на това място, затова препоръчвам да го видите и с очите си в снимките ми.
Благодарности на Приса за предоставянето на материала! Прочетете Цялата Статия...

Историческият музей в град Тетевен

Град Тетевен се намира в централната част на Северна България. Градът е разположен в полите на Стара планина, а през него преминава и река Вит. Със своя Исторически музей, градът е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския Туристически съюз. Градът е малък, но пленява с красивата си природа и местата за отдих, хората са повече от гостоприемни и дори няма да обърнат внимание, че не сте местен. В града има няколко религиозни храма и няколко паметника на културата, но едно от най интересните места е Историческият музей.

Музеят е построен през 1931 година, със средства от благотворителния комитет, като първоначалната идея е била да бъде построен Дом паметник в чест на загиналите в националноосвободителните борби. Началото на музейната сбирка е поставено много порано, когато учителят по естествени науки Михаил Койчев, започва да събира различни експонати, свидетелства за храбрите тетевенци. Той започва да събира експонатите през 1911 година, като в последствие фонда на музея се обогатява, защото постъпват много дарения от местните хора. В наши дни в музея е подредена експозиция в няколко насоки, а именно: Археология, Етнография и История- Възраждане.

В една от залите са изложени различни оръдия на труда от късния палеолит и неолит. Интересни са и представените бронзови накити и съдове, намерени при разкопки край град Тетевен. Богата колекция от сребърни монети са представени в раздел Археология.

Най интересна за мен беше експозицията от раздел Етнография, защото там бяха подредени различни традиционни носии, изработени ръчно от местните хора. Бяха изложени различни шевици и украси за дрехи. Показани са градско и селско облекло от деветнадесети век, а също може да бъде разгледана колекция от женски накити и украшения за тяло. В една от залите е изложено част от бойното снаряжение на Петко Страшния, който е бил касиер на местния революционен комитет.
Входните такси са символични и разположението на музея, почти в центъра на града го прави лесно достъпен за всеки желаещ да го посети.
Ако някога имате път към Тетевен, не пропускайте да посетите музея, това е мястото, в което ще научите много за историята на тези добри хора, живяли някога по тези места. Прочетете Цялата Статия...

Хаджистояновото училище в Севлиево

В централната част на страната ни са разположени някои от най жипосните ни градове. Тук в подножието на Стара планина се намира и град Севлиево, градът е само на няколко километра разстояние от големият град Габрово. Тук са родени много знатни българи, дали своя принос в политиката, литературата, спорта и освобождението на страната ни от турско робство. В град Севлиево има няколко музея, като във всеки един може да ви запознае с бита и културата на местните хора.
Хаджистояновото училище е един от музеити в града, където почти всеки посетител остава с широко отворена уста, защото къщата музей е едно райско място, съхранило българската култура и желанието за образование.
Музеят се намира в централната част на града, като от далеко се вижда къщата, защото е построена във възрожденски стил и се намира в църковен двор. Училището е построено между 1844 и 1845 година със средства от големия български родолюбец Хаджи Стоян Николов.
По данни това е първото светско училище в града, а също така това е сред десетте училища изградени преди Освобождението на страната ни. Първи учители там са били големият поет и революционер Петко Славейков и още няколко известни български революционери.
Днес в музея е подредена възстановка на класна стая, като може да се разгледа метода на взаимоучителстване, който се е упражнявал до Освобождението на страната ни. В една от стаите се виждат няколко пеики, най отпред е разположено малко сандъче с пясък, където са се упражнявали най малките деца.
Могат да бъдат разгледани експозициите Възраждане и Археология, като са показани доста интересни експонати, свидетелстващи за историята на града още от новокаменната епоха.
Изключително инетересно е да се разгледа модела на обучение, желанието на българина да се образова и да израства. Освен подредената експозиция, много приятно място е и двора, защото през пролетта и лятото е пълно с различни цветя и храсти и е много приятно за кратка почивка. Точно пред къщата музей има издигнат паметник на Хаджи Стоян Николов, благодарение на който е изградено училището.
Хаджистояновото училище е обявено за паметник на културата с голямо местно и национално значение. Забележителностите в Севлиево Прочетете Цялата Статия...

Светилище на нимфите и Афродита край Димитровград

На територията на страната ни има множество интересни и красиви места. Ако някога тръгнете да обикаляте природните ни забележителности, археологическите резервати или паметниците на културата, със сигурност ще ви отнеме много време, което няма да е загубено, а от този тур бихте спечелили много.
При едно от посещенията си в Димитровград, съвсем случайно попаднах в тракийското светилище на нимфити и Афродита, което се намира в близост до село Каснаково, в местността Гяур Бунар. Освен с личен автомобил, може да се достигне до мястото с автобус, а на мястото има и паркинг специално предназначен за автомобили. На входа на комплекса има изграден и информационен център, в който има полезна информация и възможност за поръчване на екскурзовод.
Комплексът е изграден върху стар културен център, като в близост се е намирал голям минерален извор. Според информацията комплексът е изграден през втори век от тракийски ветеран и съпругата му. Историите разкават, че те заедно са съградили мястото, като са били водени и напътствани от нимфи и богинята на красотата Афродита. В комплекса има три минерални извора, като архитектурата е красива и интересна. Много от историите сочат, че водата от изворите е била лековита и много хора от различни крайща са идвали, за да се поливат и да пият от водата.
Днес могат да бъдат разгледани красиви стари постройки и един голям амфитеатър, по някои от стените има интересни надписи, а информационна табела дава информация за мястото.
Комплексът включва и красива растителност, особено през лятото е много приятно а разходка. Самата обстановка е завладяваща, останките от сградите са посредата, обградени от едната страна с гора, а от другата със красиво оформени варовикови скали.
От 1968 година Светилището на нимфите и Афродита е обявено за паметник на култирата и е с голямо местно и национално значение. Ежегодно местността се посещава от много български, както и чуждестранни туристи.
Ако някога имате възможност да посетите комплекса, не пропускайте възможността, защото това място е наистина невероятно и зареждащо с много положителна енергия. Прочетете Цялата Статия...

Музей на транспорта и съобщенията в Русе

При едно от посещенията си в град Русе, имах възможността да посетя и единствения музей на транспорта и съобщенията в България. Музеят е създаден по повод сто годишнината на железопътния транспорт в страната ни. Музеят се намира в сградата на първата железопътна гара и за първи път отваря врати през 1996 година. Сградата, в която се намира музеят е много стара, строена е през периода 1864 и 1866 година, като проектът е осъществен от ангийска фирма.

Музеят разкрива развитието на речното корабоплаване, железопътния транспорт и съобщенията. Може да разгледате подредената експозиция, предлагаща богат снимков материал, съобщителна техника, използвана назад във времето, знамена и позиви. Изложени са и много лични вещи на работниците от транспортната сфера.

Интересно за музея е, че е разположен, както в сградата на старата гара, така и на открито. Изложени са много експонати с голямо значение. От вън са показани няколко парни локомотива и различни модели вагони.

На мен лично ми беше много интересно, че точно в този музей се съхраняват личните вагони на цар Фердинанд, както и специално направеният за цар Борис Трети през 1911 година. Всеки посетител може да разгледа и вагона Султане, с който турският султан е предприемал обиколки. За мен това беше най-красивият експонат в музея, защото има богата украса, боядисан е в турско синьо, а също има и прилежаща веранда към него.

Към всеки вагон има малки стълбички, по които може да се изкачите и да се огледате, да се пренесете мислено назад във времето и да очертаете в съзнанието си образа на тези велики мъже, използвали вагоните за придвижване.

В музея може да разгледате локомотив 148, използван за превозване на пътници и поща по линията Русе Варна.

При посещението си в музея, разбрах, че много от показаните експонати участват в български филми. Също така имах възможността да разгледам и библиотеката , в която са показани материали на тематика транспорта и съобщения. Днес сградата на музея е обявена за исторически паметник.

Националният музей на транспорта и съобщенията е достъпен за всеки, решил да го посети, намира се на брега на река Дунав, открива се красива гледка от мястото. Музеят работи всеки ден без Неделя. Прочетете Цялата Статия...

Куршум джамия в град Карлово

Карлово е малък град разположен в подножието на Стара планина, в Централна България. Въпреки малките размери, тук могат да бъдат разгледани няколко музея, няколко православни храма, както и един от най старите архитектурни паметници в града, а именно Куршум Джамия. Веднъж, когато преминавах през града, реших да се отбия и да разгледам тази на външен вид малка сграда, но с богата история. Джамията е построена през 1485 година, като до днес е претърпяла доста разрушителни набези. Джамията е изградена по времето на един от най известните османски военоначалници Карль Али Бей, чието име днес носи града. Интересен факт е, че джамията е изградена с материали от разрушен български манастир, намиращ се в града. Голяма част от колоните в джамията все още носят християнски знаци. Една година след съграждането на джамията, Карль Али завещава земите около селището за издръжка на ново изградената джамия. Джамията е изградена, за да разделя турската от българската махала, а по време на османско владичество, българите били изпратени в южната част на града. Интересно е и как джамията получава названието Куршум. Още при изграждането, покрива е бил оловен и от тогава джамията е известна като Куршум Джамия. Беше ми много интересно да разгледам полуразрушената джамия, защото въпреки вандалщината, тя е успяла да се съхрани. Много от външните стени са почти разрушени, а малкото запазили се стени са надраскани с графити. Никъде не е останала табела, на която да има информация за джамията. Жалко е, че религиозен храм е оставен да бъде разрушен.

Точно пред джамията има голям и красив парк, в който местнтие хора, както и посетитлите на града обичат да прекарват голяма част от времето си. Навсякъде има чисти и здрави пейки, а и гледката към Куршум Джамия е много приятна. Пред самата джамия има няколко дървета, а сградата е обявена за паметник на културата. Ако някога имате възможност да посетите малкото китно градче, не пропускайте възможността да разгледате джамията, защото въпреки полуразрушения си вид, тя все още е запазила богатата история на Карлово и на поробителите ни. Прочетете Цялата Статия...