Второто Българско царство достига най голямото си могъщество и териториално разширение, простирайки се между три морета. Носят се много легенди за безстрашните българи, отстоявали свободата и защитавали семействата си с цената на живота. През тези трудни времена, хората са се уповавали на вярата си в Бог. Още от времето на Второто Българско царство датира и Клисурският манастир, намиращ се в Стара планина, сгушен в подножието на връх Тодорини кукли. Манастирът е един от най старите храмове по нашите земи, датира от 1240 година. Претърпява много опустошения, но хората разказват, че вярата е тази, която е успяла да съхрани манастира и до наши дни. Няколко пъти манастира е реставриран, а легендите разказвани за него са многобройни. Още с пристигането си, бяхме посрещнати с една от най известните легенди за манастира, разказвана и до днес. По време на турското робство, оцелели въстаници от Чипровската завера, успели да избягат и да се скрият в манастира, след което турците ги настигнали, но те избягали на горе в балкана. Шестимата монаси, които останали били истезавани, за да си признаят къде са безстрашните българи, но те не го направили и така разярените турци ги изклали и запалили телата им на двора. От този момент на мястото бликнал лековит извор, а над него израстнали шест големи бука. Разказвайки легендата, жената в расото, която ни посрещна на портите, едва успя да скрие мъката и сълзите си. Тук горе, далеко от светското мислене, хората са съхранили вярванията и продължават да се уповават само и единствено на Господа.
Клисурският манастир представлява комплекс, който включва три жилищни сгради, магерница, което е мястото където се приготвя храната и голям и много добре поддържан вътрешен двор. В двора на манастира е открит извор, поради който тълпи от хора преминават ежегодно, защото вярванията са, че водите му са лековити и всеки отпил ще излекува всяка своя болежка. Двете черкви намиращи се в прекрасния, добре поддържан двор са още по голяма атракция, стените и таваните са красиво изографисани и като, че ли всяка икона ще започне да разказва своята история. И в двата храма винаги е пълно с хора, отдали се на молитви. Прекрачвайки прага, дъха ти спира, а душата ти се преизпълва с божествена сила. Излизаш на двора и попадаш в друго измерение, навсякъде има пъстри цветя и зеленина, а също и сенчести кътчета на разположение на всеки посетител.
Целият комплекс е едно райско кътче, съхранило се въпреки опустошителните набези.
събота, 20 ноември 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара:
много интересна информация, никога не съм ходила таму но задължително ще отида, много поздрави и до скоро благодаря за статията
Публикуване на коментар