Село Бусинци се намира само на няколко километра разстояние от град Трън. Селото е разположено в планински район и малко хора са чували за него. В селото живеят няколко стотин души, като по-голямата част от населението са възрастни хора или техни потомци. Съвсем случайно преминавах през малкото селце, когато реших да се отбия до местният магазин, когато се разговорих с няколко възрастни мъже, които ме запитаха, дали не съм дошъл да разгледам музея, намиращ се в селото. В началото малко се смутих, защото не очаквах в това малко планинско селце да има нещо интересно. Интересното за мен беше чудната природа в региона, въпреки планинския релеф, на места имаше малки зелени поляни, от всякъде лъхаше спокойствие, беше много тихо, а под някои дървета сянката привличаше преминаващите наоколо.
Село Бусинци в миналото е било значим център на традиционното грънчарство в страната ни, като по време на Възраждането, в селото е била изградена местна школа, която се е славела в цялата страна с изработката на керамични съдове. Историята показва, че в местната школа е имало над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове. Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството. Музеят представлява средно голяма къща, където са изложени голяма част от съхранените ръчно изработвани съдове. Също така в музея има малко хранилище, в което се съхраняват още интересни керамични предмети. Всеки посетител има възможността да разгледа изящните изработки, както и да се наслади на красивите багри. Всички, ръчно изработвани съдове са били майсторски украсявани и все още впечатляват посетителите с красивите си разцветки. Все още към музея има човек, който ще ви разведе в малките стаички и ще ви запознае с историята на майсторите, както и с техните изобретения.
Също така в музея се съхранява пещ на повече от сто години, използвана от големият български майстор Петър Гигов.
Заслужава си да бъде посетен музей, а в селото има и малка туристическа хижа, която все още отваря за посетители.
Публикации
21 коментара:
Много ми е мило да видя Родната къща на дядо и прадядо, която ученикът им Петър Гигов си присвои!
Очевидно в Бусинци има какво да се види и от културна гледна точка, освен възможността за един перфектен планински отдих сред природата (щом разполага с хижа за гости). Такива места определено заслужават внимание. А и лично на мен керамичната изработка винаги ми е била интересна.
има толкова много красиви и неоткрити неща за повечето от нас, трябва повече да се набляга на алтернативният туризъм
Страхотен е музея! Миналата година го посетихме, втори такъв музей няма.
Изглежда невероятно, определено си заслужава да се посети!
Невероятна снимка! Не съм вярвала, че подобна красота все още може да съществува и че занаятчийството е още живо. За селото не съм чувала, но за Трън всеки е чувал според мен. Може това лято като отиваме към морето да се отбием в това селце да видим този китен музей :) А дали се продават тези керамични изделия? Бих купила няколко за себе си като сувенир и няколко за подарък...
Не съм чувала за този музей, но ми стана много интересно. Снимката е страхотна!
интересен блог - продължавайте да постирате и да споделяте интересни неща с всички нас - поздрави и до скоро
Анонимен кой си? И аз се възмущавам, че присвоиха всичко на прадядо ми Сотир Мариачини на Дядо ми Марин и на другите 4 деца които той е имал. Първият грънчар е Сотир Мариачини убит на фронта, след това този Гигов си присвоява къщата. Дори дипломата на Дядо Сотир която била на стената в къщата, той сочел като казвал, че му е баща.
Дядо Сотир има 5 деца, и ГИГОВ не е сред тях!
Той не носи нашата кръв!
Жената на Дядо Марин (син на Дядо Сотир)- Баба Цветанка се возела във влака и случайно попаднала в едно купе с този безсрамник Гигов, та той казал, имаше едни сем. Сотирови, те измряха, та аз взех да живея в къщата. И това когато все още всички били живи, той ги погребал преждевременно...но всеки си плаща. И без това мисля, скоро да отида до там!
Честно казано не бях чувала за това село Бусинци!Макар, че и аз имам село близо до Трън, явно не съм обърнала внимание на табелите или местата по които минаваме.Там природата е невероятна. Все още е тихо и като изключим Ждрелото, което е като туристическа атракция, другите места са запазени и спокойни.И аз не знаех, че в селото в миналото е било значим център на традиционното грънчарство в страната ни, като по време на Възраждането, в селото е била изградена местна школа, която се е славела в цялата страна с изработката на керамични съдове.Този музей, за който говориш предизвика любопитството в мен и следващият път като си пътувам към мойто, ще се отбием и до музея.Има какво да се види и да се усети културата от миналото.
Много красива снимка с такава стара керамика на съдове. Чудесна е.Само какви шарки сътворява човешката ръка с такъв труд.Хубаво ни показва историята ни, че в местната школа е имало над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове. Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството, това не го знаех. Музеят представлява средно голяма къща, където са изложени голяма част от съхранените ръчно изработвани съдове.Място където си струва да идем и да разгледаме.Ще научим много от метода на създаването на съдовете,особено би ми било любопитно да поговоря с някои от местните там.Странно как до сега не бях чувала за това село, като в тази част на страната минавам често, понеже имаме вила.Но никога не е късно да научиш нещо ново.
Радвам, се че попаднах на тази статия.Научих интересни факти и вече съм решила, че ще отида да ги видя лично.И аз не бях чувала за село Бусинци което в миналото е било значим център на традиционното грънчарство в страната ни, като по време на Възраждането, в селото е била изградена местна школа, която се е славела в цялата страна с изработката на керамични съдове. Историята показва, че в местната школа е имало над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове. Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството.Иксам да посетя музея, трябва да има по голяма реклама селото.
Ихаа, каква снимка! Много обичам такива изрисувани керамични изделия :)
Село Бусинци се оказва едно прекрасно туристическо местенце където спокойно може да отидем и да разгледаме всичко.
Чудесно е, че всички е ръчно изработено и съдовете са били майсторски украсявани и все още впечатляват посетителите с красивите си разцветки.Още по удобното за нас е ,че все още към музея има човек, който ще ни разведе в малките стаички и ще ви запознае с историята на майсторите, както и с техните изобретения.Място където си струва да отидем и да разгледаме ,в музея се съхранява пещ на повече от сто години, използвана от големият български майстор Петър Гигов.Къде на друго място ще можем да научим и видим тези неща!?Благодаря за страхотната статия.
С удоволствие и аз бих посетила този музей, за който съм чувала само хубави отзиви.Има какво да се види и научи.Историята показва, че в местната школа е имало над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове. Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството.В днешно веем тези глинени съдове не са много търсени, но пък са красиви и богати на история.Мерси много за публикацията, блога е интересен и любознателен.
Анонимен и Roksana явно сме потомци от един и същи род запознати с историята на къщата и е време заедно да развенчаем мит-а Петър Гигов
Много ми се иска да видя този музей, в който се съхранява пещ на повече от сто години, използвана от големият български майстор Петър Гигов, това е нещо уникално и много стойностно, дано успеем да запазим всичко както е било.Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството и точно в това се крие тяхната красота. Музеят представлява средно голяма къща, където са изложени голяма част от съхранените ръчно изработвани съдове.Задължително ще отида там другата седмица.
Анонимен и Roksana, прибавете и мен - още един правнук на Сотир Мариачин.
Отдавна съм слушал от майка ми за това присвояване на къщата от Петър Гигов
Казвам се Любомир Моллов фб- LeBomir Mollov, моята баба се казваше Делка Сотирова Мариачина, - дъщеря на Сотир Мариачин. И аз съм чувал съм за това присвояване... Анонимен и Roksana, ако желаете можете да се свържете с мен във фб. Ще ми е интересно да науча още неща за рода Мариачин.
И доколкото знам Петър Гигов няма нищо общо със Сотир Мариачин и не му е бил никакъв ученик. Освен, че му е откраднал дипломата, знам от близки, че след като се е настанил в къщата е превърнал целия двор в разкопки.
Публикуване на коментар